О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 27.05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1185 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационни жалби на Ц. Л. В. чрез адвокат И.А. от САК и на Прокуратурата на Република България срещу решение № 85 от 10.01.2019 г. по гр.д. № 2656/2018 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение от 10.04.2018 г. по гр.д. № 2344/2015 г. на Софийски градски съд за разликата над 5000 до 7000 лева и в частта, в която се потвърждава решението за уважаване на предявения на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ иск от Ц. Л. В. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от 04.12.2012 г. до изплащането на сумата.
В касационните жалби се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно по отношение на присъдения размер на обезщетение, а в двете представени изложения се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси, съответно: Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД; и за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди. Според касаторите, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения за уеднаквяване на съдебната практика по чл.290 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е уважил частично иска за присъждане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ като е приел, че ищецът е привлечен като обвиняем на 05.12.2011 г. по чл.389, ал.3, вр. ал.1 НК за това, че като длъжностно лице, заедно с други две лица, е допуснал да бъдат откраднати 14 противотанкови снаряди, за което му е наложена мярка за неотклонение „подписка” и са извършени обиск и претърсване на жилището, в което живее и в това на неговите родители. С влязла в сила присъда по НОХД № 279/2011 г. на С., потвърдена от Военно-апелативния съд и решение № 513/04.12.2012 г. на Върховния касационен съд Ц. Л. В. е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение. С обжалваното решение на въззивния съд се приема също, че продължилото една година и два месеца наказателно преследване е причина за уронване честта и достойнството на ищеца, и се е отразило негативно на отношенията му с приятелите, поради което справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на сумата от 5000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Апелативен съд София следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поставеният въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85 от 10.01.2019 г. по гр.д. № 2656/2018 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на Ц. Л. В. чрез адвокат И.А. от САК в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 5 (пет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
Прокуратурата на Република България не дължи такса.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.