2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 464/28.10.2019
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 3864 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 304/ 17.07.2019 г. по гр.д. № 595/ 2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което по реда на чл. 402 ГПК е отменено допуснатото обезпечение на исковете с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД на Г. С. Р. срещу П. В. Н. с наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д. № 20158260400395 на ЧСИ с рег. 826 в КЧСИ.
Определението се обжалва от Г. С. Р.. Доводите за незаконосъобразност жалбоподателят обосновава с твърдения, че е постановено от некомпетентен съд, по молба от помагача на ответника, което не е легитимиран да иска отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК, и при липса на доказателства, че молителят продължава да е взискател по спряно изпълнително дело. Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба „Бургойл БГ“ ООД възразява, че е неоснователна.
От ответника П. В. Н. не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случаите изрично посочени от закона, а законът предвижда да се обжалва определението по чл. 402 ГПК. Налице е надлежна процесуална легитимация. Частната жалба е от ищеца, а с определението обезпечението е отменено. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна.
С определение № 561/ 20.11.2017 г. по гр.д. № 595/ 2017 г. Апелативен съд – Пловдив е оставил без уважение молбата за обезпечение на исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20158260400395 на ЧСИ с рег. № 826 в КЧСИ, за което ищецът е твърдял, че взискателят „Бургойл БГ“ ООД е насочил принудителното изпълнение върху имотите, обект на исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С определение № 100/ 01.03.2018 г. по ч.гр.д. № 4809/ 2017 г. Върховният касационен съд е отменил това определение и е допуснал обезпечението.
Молбата по чл. 402 ГПК за отмяна на обезпечението подава „Бургойл БГ“ ООД. Обосновава я с качеството на взискател по спряното дело, а не като помагач на ответника и с твърдения, че е влязло в сила въззивното решение, с което исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД са отхвърлени.
Въззивният съд е приел за доказано качеството на „Бургойл БГ“ ООД на взискател по изпълнителното дело. Констатирал е, че въззивното решение е влязло в сила (с определение № 361/ 07.05.2019 г. по гр.д. № 3675/ 2018 г. на Върховния касационен съд касационната жалба не е била допусната до разглеждане) и е отпаднала причината, поради която обезпечението е било допуснато и на основание чл. 402 ГПК го е отменил.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че „Бургойл БГ“ ООД е процесуално легитимиран по молбата по чл. 402 ГПК. Обезпечителната мярка засяга неговата правна сфера, доколкото е било спряно изпълнително дело, по което молителят е взискател. Това, че той е и помагач на ответника по исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е без значение за обезпечителното производство. В срока по чл. 402, ал. 1, изр. 3 ГПК жалбоподателят, по чието искане е наложено обезпечението, е имал възможността, но не е доказал обстоятелства, които да са погасили качеството на „Бургойл БГ“ ООД на взискател или довели до прекратяване на изпълнителното дело.
Върховният касационен съд е отменил определението, с което въззивният съд е отхвърлил искането за обезпечение, упражнявайки функционалните си правомощия по чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК. Молбата по чл. 402 ГПК е в компетентност на въззивния съд, доколкото той е съдът, който е бил сезиран и с молбата за обезпечение.
Правилна е преценката, че с влязлото в сила решение е отпаднала причината, поради която обезпечението е допуснато (чл. 402, ал. 2 ГПК). Със сила на пресъдено нещо е отречено качеството на жалбоподателя на носител на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД спрямо ответника по исковете П. В. Н., а жалбоподателят е длъжен да съобрази поведението си с решението, а не следва да обосновава права, които решението отрича (арг. от чл. 298 ГПК). Обезпечителната мярка е неоправдана интервенция в чуждата правна сфера – на взискателя по спряното изпълнително дело „Бургойл БГ“ ООД. Въззивният съд е приложил правилно чл. 402 ГПК, отменяйки обезпечението. Касационният състав е длъжен да потвърди обжалваното определение.
При този изход на делото в тежест на жалбоподателя остават направените пред настоящата инстанция разноски. То е образувано по неоснователната частна жалба.
При тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 304/ 17.07.2019 г. по гр.д. № 595/ 2017 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.