3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 29.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1239/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. К. от[населено място], област Смолян против решение на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 148/2010 г.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС и ВС.
Ответникът С. „Н. Й. В.”,[населено място] моли да не се допуска касационно обжалване или да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно.
След проверка, касационният съд установи следното:
Смолянският окръжен съд, с въззивно решение от 30. 4. 2010 г., е отхвърлил исковете на К. да се признане за незаконно уволнението й, извършено със заповед от 18. 9. 2009 г. и отменена заповедта, да бъде възстановена на заеманата длъжност „учител по английски език” и да й бъде заплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 599 лв.. Съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е правилно – налице е съкращение на щата, при което за длъжността „учител по английски език” е предвидена 1 щатна бройка, извършен е подбор между двете лица – К. и другата учителка, назначени на тази длъжност, при който, първата е получила оценка 15 т., а втората – 25 т., което логично е мотивирало работодателят да прекрати трудовия договор с учителя показал по-ниски показатели.
Искането за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочено е, че неправилно съдът е взел предвид щатно разписание, което е утвърдено на 27. 10. 2009 г., т. е. след издаване на уволнителната заповед на 18. 9. 2009 г. и този му извод е в противоречие с установената съдебна практика от ВКС, че уволнението поради съкращение на щата е законно, ако действително има съкращение и то предхожда уволнението. От представените решения на състави на касационния съд следва, че жалбоподателката има предвид допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, тъй-като чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид тълкувателни решения на ВКС и ВС. В случая не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с решенията на други съдилища. Съдът е взел предвид безспорния по делото факт, че ищцата е била възстановена на работа със заповед от 18. 9. 2009 г. по реда на чл. 345 КТ и меродавно е било действащото към този момент щатно разписание за учебната 2008 – 2009 г., утвърдено от директора на училището на 3. 10. 2008 г., съгласувано с началника на Р. – Смолян, по което е предвидена 1 щатна бройка за длъжността „учител по английски език”. По този начин съдът е приложил разрешението, дадено в решенията на другите съдилища, че при уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се има предвид съществуващото в момента на уволнението щатно разписание.
Не е налице основание за допускане на касация по чл. 288, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК във връзка с допускането от въззивния съд на доказателства – щатно разписание от 27. 10. 2009 г. и списък – образец № 1, за които не са били допуснати нарушения за събирането им от първоинстанционния съд. Представянето на тези доказателства във въззивния съд, въпреки преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, не касае произнасянето на въззивния съд по съществото на спора. Както е казано по-горе изводът на съда за действителност на съкращаване на щата е обоснован с утвърденото от 3. 10 2008 г. щатно разписание за 2008 – 2009 г., което доказателство е събрано надлежно в първоинстанционното производство. Представените във въззивното производство документи не са обусловили извода на решаващия съд за валидно съкращаване на щата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 4. 2010 г. по гр. д. № 148/2010 г. на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Н. К. от[населено място] да заплати на С. „Н. Й. В.”,[населено място], област Смолян сумата 150 /сто и петдесет/ лева разноски за касационното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: