2
гр. д. № /2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 464
София, 29.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж.. Силдарева ч. гр. д. № 3187/2014 г.
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Н. К. Л. е подал частна жалба срещу определение от 13.03.2014 г. по гр. д. № 3639/2013 г. на СГС, ІІІ – Г, с което е изменено решението, постановено по същото дело, в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 450 лв., представляваща разноски по въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение. Поддържа довод, че производството по делото се развива по реда на ГПК от 1952 г. отм., поради което решението на въззивния съд, в частта за разноските може да бъде изменено след влизането му в сила.
Ответникът по жалбата не е взел становище по основателността й.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от Л. на 12.02.2007 г. срещу МНО иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 135 ЗОВС. Образуваното по него гр. д. № 27033/2010 г. пред СРС, след като делото е изпратено на този съд по подсъдност, е приключило с решение от 27.09.2010 г. Това решение е било предмет на въззивно обжалване. Производството пред втората инстанция се е развило на основание §2 от ПЗР на ГПК по реда на чл. 196 ГПК отм. Решението е било обжалвано пред ВКС по реда на касационното производство и отменено. След връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд то се е движило по реда на чл. 196 ГПК отм. Постановеното решение от 19.12.2013 г. е било обжалвано с касационна жалба подадена на 13.02.2014 г.
На 03.02.2013 г. ответникът по иска е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските и на това основание е постановено обжалваното определение. Съдът се е произнесъл по искането като е посочил правно основание чл. 248 ГПК. Произнасянето не е недопустимо. Правното основание на искането е чл. 192, ал. 4 ГПК отм. В нормата е посочен най- късният момент до който съдът може да се произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските. Искането е направено в този срок и е допустимо.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определението потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.03.2014 г. по гр. д. № 3639/2013 г. на СГС, ІІІ – Г състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: