О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
С., 03.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2230 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Определение № 354 от 15.06.2017г. по ч.т.д.№ 291/2017г. на АС Варна за потвърждаване определението от 14.03.2017г. на ОС Варна за прекратяване на производството по т.д.№ 228/2017г. Първоинстанционният съд е уважил възражението на ответника „С. С.п.А.” със седалище С. Д. М. за неподведомственост на спора поради наличие на валидна арбитражна клауза, съдържаща се в чл.36.2 и чл.36.3 в ОУ „G.-C.-009 E” към договор № 50000026423 Ревизия 1 от 25.05.2015г.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че съдът не е отделил спорното от безспорното, не е обсъдил всички доказателства по делото. Твърдението е, че приложимият за отношенията между страните договор – Ревизия 1 от 25.05.2015г. не посочва начина на уреждане на споровете и тяхната подсъдност и не препраща към конкретни общи услови, а одобрените от ищеца общи условия не са G.-C.-009 E – тези, на които се позовава ответника. Поддържа се, че представеното от ответника изходящо от ищеца писмо за приемане от 03.12.2014г. не е подписано от управителя на българското дружество и при направено възражение за откриване на производство по оспорването му и искане за допускане на графическа експертиза съдът не е имал основание да се произнесе относно възражението на ответника за неподведомственост на спора и да приеме за обвързваща страните арбитражната клауза от ОУ „G.-C.-009 E”. Твърди се, че при оспорване подписването и на трите представени писма за приемане и без да е установено дали те изразяват волята на управителя, не може да се приеме наличие на клауза за арбитраж.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1. Как следва да подходи съдът при направено оспорване на авторство на подписи, положени под документи, които са от съществено значение на преценката на съда относно допустимостта на иска. 2. Възможно ли е съдът да формира вътрешното си убеждение само въз основа на едно доказателствено средство без да обсъжда останалите, както и доводите на страните. 3. Как следва да подходи съдът при искане за откриване на производство по оспорване на документ, необходим за формиране на мнение относно недопустимост на иск, направено във отговора на исковата молба и възможно ли е съдът да формира мнение, основавайки се на оспорени документи 4. Към кой момент съдът следва да се произнесе по искане за недопустимост на искова молба – без насрочване на дело или след това, когато се налага събиране на доказателства за това обстоятелство, вкл. и чрез назначаване на експертизи. Страната се позовава на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК с довода, че „така поставените въпроси представляват съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, чието правилно решаване по настоящото дело, ще е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед изясняване на спорния казус”. Посочено е и основанието по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК поради това, че G.-C.-009 E „постановеното определение на апелативния съд създава предпоставка за противоречива съдебна практика по съществен материалноправен въпрос”.
От насрещната страна е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът в исковата молба е изложил, че правата му произтичат от договор за предоставяне на услуги № 50000026423 с Ревизия 1 от 25.05.2015г., но именно този договор предвижда, че отношенията между страните се уреждат в съответствие с „договорни документи”, между които изрично са посочени ОУ към договорни документи с висока сложност – „G.-C.-009 E”. Съобразено е, че в разпоредбата на чл.36.2 и 36.3 от тях е уговорена валидна арбитражна клауза. Обсъдено е, че ищецът писмено е заявил при сключването на договора, че приема общите условия и те са визирани като част от договорните документи, поради което го обвързват. Изложени са съображения, че договорът е изпълняван, поради което е неоснователно възражението на ищеца, че представеното писмо за приемане от 03.12.2014г. не е подписано от управителя на дружеството. Мотивирано е, че страните са търговци, сключената сделка е търговска, ищецът я е изпълнявал без възражения, поради което сключеният договор при ОУ, съдържащ валидна арбитражна клауза, обвързва тази страна, а ответникът е възразил срещу подведомствеността на спора пред държавния съд.
Искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси е неоснователно.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил, че управителят на дружеството не е подписал представеното с отговора на ответника писмо за приемане от 03.12.2014г., оспорени са и трите представени писма за приемане с искане за назначаване на графическа експертиза. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото след допълнителния отговор на исковата молба като е приел за неоснователни доводите на ищеца, основани на неподписване на писмата за приемане. Позовал се е на разпоредбата на чл.298,ал.1,т.2 ТЗ, посочвайки, че изрично в договора е посочено сключването му при конкретни общи условия – ОУ „G.-C.-009 E” и е отразено, че те „са приложени към този договор”, който е изпълняван от ищеца без възражения.
От изложените правни аргументи на въззивната инстанция е видно, че оспорваните от ищеца писма за приемане са счетени за неотносими за преценката за сключването и наличието на валидно арбитражно споразумение. Поради това първият въпрос е некоректно поставен, тъй като е предпоставен от твърдение, което не е възприето в обжалваното определение – че документите са от съществено значение на преценката на съда относно допустимостта на иска. Следва да се посочи, че писмото за приемане, на което ищецът акцентира като неподписано от управителя – това от 03.12.2014г. няма връзка с настоящия спор, тъй като касае договор от 03.12.2014г., ревизиран с ревизията от 25.05.2015г. От приложените по делото доказателства е видно, че страните са в договорни правоотношения по договори за услуги за отдаване под наем на имоти още от септември 2014г., които са изпълнявани, а редакциите и на предхождащите ревизията от 25.05.2015г. договори цитират като част от и като приложение към договорните документи ОУ „G.-C.-009 E”. По релевантните за изхода на спора съображения, основани на трайните търговски взаимоотношения между страните и на разпоредбата на чл.289,ал.1,т.2 ТЗ, жалбоподателят не е формулирал правен въпрос.
Вторият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснато процесуално нарушение, което не е основание за допускане на касационното обжалване. Той е и неясен, тъй като касаторът не конкретизира „доказателственото средство”.
Третият въпрос също не кореспондира на решаващите правни аргументи на апелативния съд, който е основал преценката си на съдържанието на договора, от който ищецът извежда претенцията си и на факта на изпълнението му от българското дружество.
Четвъртият въпрос отново е предпоставен от тезата за необходимост от събиране на доказателства, поради което е хипотетичен.
Необоснована е и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването. Касаторът формално се позовава на основанието по т.3 на чл.280 ГПК, без да аргументира наличието на приложното му поле. Същото е относимо и по отношение цитирането на т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 354 от 15.06.2017г. по ч.т.д.№ 291/2017г. на АС Варна .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: