1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 01.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1590 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на молителя Г. Е. Д. като [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Н. Р. срещу решение № 2032 от 20.12.2012г. по т. дело № 3465/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1058 от 08.06.2012г. по т. дело № 15/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав и Г. Е. Д. като [фирма], [населено място] е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в размер 25 лв. С първоинстанционното решение е отхвърлена молбата на Г. Е. Д. като [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност на Г. Е. Д. като [фирма], [населено място].
К. поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Следва ли да бъде уважена молбата на търговец за обявяването му в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност спрямо него, ако е налице трайна невъзможност за погасяване на задълженията му и е налице увеличение на загубите и задълженията му, с оглед представените по делото финансови отчети?
2. Може ли съдът да откаже да обяви в непхлатежоспособност и съответно да открие производство по несъстоятелност спрямо търговец поради липса на специални знания?
3. Кои знания са специални и кои не, при извършване на преценка за неплатежоспособност и спиране на плащанията?
4. Длъжен ли е съдът да разгледа молба да обяви в неплатежоспособност и съответно да открие производство по несъстоятелност от търговец при невнасяне на такса за експертиза?
5. Длъжен ли е съдът да разгледа молбата да обяви в неплатежоспособност и съответно да открие производство по несъстоятелност на ….“.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с противоречие между обжалвания съдебен акт и решение № 806/11.12.2006г. по т. дело № 476/2006г. на ВКС, ТК, I т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на Г. Е. Д. като [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че търговецът не е в състояние да изпълнява своите задължения. Изложени са съображения, че в тежест на молителя е да установи своето състояние на неплатежоспособност, включително чрез съпоставка между активите и пасивите на предприятието му с изводи за коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, но въпреки допуснатата в първоинстанционното производство експертиза с такива задачи, молителят не е съдействал за изготвянето й чрез внасяне на определения от съда депозит. Решението е аргументирано и с факта, че първонистанционният и въззивният съд не разполагат със специални познания за разчитане и анализ на счетоводни записвания, за да формират изводи относно релевантните обстоятелства.
Относно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ решаващият съдебен състав е изложил, че за да се приложи, е необходимо твърдението на молителя за спиране на плащанията да се подкрепя от събраните по делото доказателства, като моментът на спиране на плащанията следва да бъде установен чрез проверка на неговата счетоводна документация, която не е извършена в двете инстанционни производства поради невнасяне от страна на молителя на определения му депозит за назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. При постановяване на решението и решаване на релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, съгласно която при подадена молба за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност не е достатъчно само твърдение за спиране на плащанията от страна на молителя и представяне на финансовите отчети, но е необходимо, с оглед установяване на началната дата на неплатежоспособността, да се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, като е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към конкретен кредитор. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, което обстоятелство заедно с общото икономическо състояние и коефициентите за ликвидност следва да бъдат установени чрез заключение на съдебно – счетоводна експертиза, за което следва да съдейства и молителят като внесе определения депозиит за вещо лице и представи счетоводната документация на вещото лице за проверка.
По отношение на четвъртия и петия въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е формирана постоянна съдебна практика, съгласно която в производството по несъстоятелността съдът е длъжен служебно да допусне доказателства за изясняване на икономическото състояние на длъжника и определяне на коефициентите на ликвидност, като допусне съответната съдебно-икономическа експертиза. Внасянето на определения депозит се извършва от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на горепосочените обстоятелства, като разноски не се внасят от страните и са за сметка на бюджета само в хипотезите на чл. 83 ГПК, какъвто не е настоящият случай.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е направено в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Цитираното и приложено решение № 806/11.12.2006г. по т. дело № 476/2006г. на ВКС, ТК, I т. о. не установява противоречива практика, тъй като не разрешава поставените от касатора правни въпроси. По посоченото дело е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, обсъдени са коефициентите за обща, бърза и абсолютна ликвидност, коефициентът на финансова автономност и е изследвано икономическото състояние на длъжника, докато по настоящото дело това не е направено поради невнасяне на депозит от страна на молителя, въпреки предоставената възможност и от въззивната инстанция. Различният изход по двете дела се дължи на различните доказателства по всяко едно от тях.
Не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поради липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2032 от 20.12.2012г. по т. дело № 3465/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.