О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 10.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 19 септември 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 425/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К. С. в качеството му на процесуален представител на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от Н. Д. Я., против определение № 262 от 07.06.2011 г. по ч.гр.д. № 304/2010 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от [фирма] частна жалба против определение № 226 от 27.04.2010 г. по ч.гр.д. № 192/2010 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че съставът на ВКС е приложил неправилно процесуалния закон.
Насрещната страна по делото [фирма] в писмен отговор на частната жалба изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да направи извод, че подадената от [фирма] частна жалба против определението на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 192/2010 г. е недопустима, съставът на ВКС е приел, че определенията, с които се разрешават спорове за подсъдност между съдилищата по реда на чл. 122 ГПК, не подлежат на по – нататъшно обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Изводът е обоснован с това, че тези определения не са преграждащи и за тях не е предвидена изрично възможност да бъдат обжалвани пред по- горен съд.
Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.122 ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд.
Определенията, постановени на основание чл. 122 ГПК, не попадат в приложното поле на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма изрична разпоредба, която да предвижда тяхната обжалваемост, както това е сторено с разпоредбата на чл. 121 ГПК по отношение на определенията по чл. 119 ГПК, с които се прекратява производството пред сезирания съд по възражение на страна или служебно от съда и делото се изпраща на надлежния съд. Систематичното място на разпоредбата на чл. 122 ГПК налага извод, че по отношение на определенията, с който се разрешават спорове за подсъдност между съдилищата, чл. 121 ГПК не намира приложение.
От друга страна определенията по чл. 122 ГПК не са преграждащи развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, а напротив- обезпечават разглеждането му от надлежния съд съобразно определената от закона подсъдност.
Разпоредбата на чл. 122 ГПК овластява Върховния касационен съд да се произнася по спорове за подсъдност между съдилища само в случаите, в които в спора участвува апелативен съд. Настоящият случай не е такъв. Спорът за подсъдност е между районен и окръжен съд и по правилото на чл. 122 ГПК същият е разрешен от апелативния съд, който се явява общият по – горестоящ спрямо тях съд.
В обобщение, като е приел, че частната жалба против определението на Варненския апелативен съд, с което е разрешен спор за подсъдност между Варненския районен съд и Варненския окръжен съд, е недопустима и е оставил същата без разглеждане, съставът на ВКС, І г.о. е постановил обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 262 от 07.06.2011 г. по ч.гр.д. № 304/2010 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: