7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 10.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4240/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. А., подадена чрез адв. Б., срещу въззивно решение № 227 от 02.07.2018г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 230/2018г., с което е обезсилено решение № 112 от 21.02.2018 г., постановено по гр. дело № 6065/2017 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. А. А. против „Пътнически превози – Перник“ ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 17.11.2010 г. до 30.11.2015 г. включително, като е прекратено производството по делото в тази му част и е потвърдено решение № 112 от 21.02.2018 г., постановено по гр. дело № 6065/2017 г. на Пернишкия районен съд, в останалата му част, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 10000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от влошаване на здравословното състояние на Ц. А. А. от професионално заболяване „увреждане на срединни нерви на двете ръце“, уточнена по експертно решение на ТЕЛК като „синдром на карпален канал двустранно“, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2015 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1 т.3 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че процесуалноправният въпрос е „съществено нарушение на съдопроизводствените правила”. В тази връзка излага съображения, че както въззивната инстанция, така и първоинстанционният съд са нарушили чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, като не са обсъдили целия доказателствен материал, включително доводите и възраженията, наведени в съдебните заседания и в писмените защити. Позовава се на решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., решение № 89 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 535/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 458 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1299/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. на ВКС. Материалноправният въпрос, който поставя е за наличието на причинно-следствена връзка на ексцеса с професионалното състояние, във връзка с който развива доводи, че съдът не е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза и заявеното от вещите лица в съдебно заседание. Представя решение №42 от 30.07.2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 818 от 18.05.2011 г. по гр.д. № 10203/2010 г. на Районен съд-Бургас и решение от 26.06.2015 г. по гр.д. № 728/2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Ответната страна по жалбата „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, представлявано от управителя В. В., в писмен отговор, подаден чрез адв. К. И., изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.
Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата Ц. А. е заемала длъжността „готвач“ при ответника „Пътнически превози – Перник“ ЕООД; че с протокол № 370 от 24.11.1994г. заболяването на ищцата „синдром на карпалния канал двустранно“ е признато за професионално, а с експертно решение № 491 от 16.02.1995 г. на ТЕЛК – Перник въз основа на така признатото й професионално заболяване по повод пенсиониране й е определена трета група инвалидност със срок до 01.02.1997 г. Констатирал е, че с влезли в сила решения по гр. дело № 539/1997 г. на Пернишки окръжен съд и гр. дело № 288/1998 г. на ВКС, III ГО, отговорността на ответника на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е ангажирана за обезщетяване на ищцата за неимуществени вреди от професионално й заболяване в размер на 800 000 неденоминирани лева, заедно със законната лихва от 24.11.1994 г. до окончателното изплащане; с решение по гр. дело № 2433/1999 г., влязло в сила на 20.04.2000 г., на Пернишкия районен съд бил отхвърлен предявен от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди от ексцес на професионалното й заболяване; че с влезли в сила на 26.10.2011г. решение № 385 от 22.06.2007 г. по гр. дело № 1813/2005 г. на Пернишкия районен съд и решение № 130 от 05.07.2010 г. по гр. дело № 846/2009 г. на Пернишки окръжен съд отговорността на ответника „Пътнически превози – Перник“ ЕООД е ангажирана и за обезщетяване на ищцата за неимуществени вреди от влошаване на здравословното й състояние (ексцес) от професионалното заболяване в размер на 5000 лв., заедно със законната лихва от 09.09.2005 г. до окончателното изплащане; че по предявени на 31.05.2012г. нови искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионалното заболяване, настъпило на 17.11.2010 г., и за законна лихва от 17.11.2010 г. до окончателното изплащане е постановено решение от 19.01.2015 г. по гр. дело № 909/2014 г. на Пернишки окръжен съд, влязло в сила на 22.10.2015 г., с което така предявените претенции са отхвърлени изцяло поради липса на решение на орган на експертизата по работоспособността, което да установява влошаване на здравословното състояние на ищцата и причинната връзка на влошаването с признатото й професионално заболяване.
Въззивният съд е приел първоинстанционното решение за недопустимо в частта му относно отхвърлянето на акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва за периода от 17.11.2010 г. до 30.11.2015 г. включително, тъй като спорът между страните относно съществуването на вземането за този период е решен със сила на пресъдено нещо. Отчел е, че в исковата молба не са изложени обстоятелства, които да обосновават наличието на спор за предявяване на акцесорна претенция за период преди 01.12.2015 г., когато се твърди, че е настъпило новото влошаване на здравословното й състояние, поради което е приел, че обжалваното решение на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по отношение на нея – прекратено.
При разглеждане на спора по същество е обосновал, че, за да се ангажира отговорността на работодателя за неимуществени вреди от ексцес на здравословното състояние, трябва да бъдат установени качествена промяна на полученото увреждане на работника или служителя от професионалното заболяване и причинна връзка между изпълняваната работа при съответните условията на труд и влошаването на здравето в резултат на тази работа, като подлежащите на обезщетяване вреди са само тези от влошаването на здравословното състояние. Приел е, че тези правнорелевантни обстоятелства за ангажиране на отговорността на ответника за неимуществени вреди от ексцес на здравословното състояние на ищцата от професионалното й заболяване, настъпил от 01.12.2015 г., не се установили в производството. От събраните по делото доказателствени средства не се установявало както наличието на качествена промяна на полученото от ищцата увреждане от признатото й професионално заболяване „синдром на карпалния канал двустранно“, в сравнение със здравословното й състояние, за вредите, за които тя е обезщетена с влязлото в сила решение по гр. дело № 1813/2005 г. на Пернишкия районен съд, в производството по което е признато влошаване на здравословното й състояние от професионалното заболяване, така и наличието на причинна връзка на влошаване на здравословното състояние с професионалното заболяване. За да достигне до този извод съдът е съобразил представените медицински документи и заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, които не установили качествена промяна в здравословното състояние на ищцата, настъпила именно от усложнения на професионалното й заболяване, изхождайки от проявите на заболяването, обсъдени от съдилищата в мотивите на решение от 22.06.2007 г. по гр. дело № 385 от 22.06.2007 г. на Пернишкия районен съд и решение от 05.07.2010 г. по гр. дело № 846/2009 г. на Пернишкия окръжен съд и обосновали определянето й на обезщетение за репариране на претърпени от нея неимуществени вреди от професионалното й заболяване. Съдът пояснил, че установеното от вещото лице невролог леко влошаване на състоянието на дясната ръка на ищцата, преценено в съвкупност с различията в проявите на професионалното заболяването, за вредите за които същата е вече обезщетена, липсата на провеждано от нея подходящо лечение на заболяването, страданието й от общо заболяване диабет, представляващо предразполагащ фактор за протичане в по-тежка форма на професионалното заболяване и възрастовите изменения в организма на ищцата, не могат да обосноват наличието на ексцес на признатото й професионално заболяване, като такъв не може да се обоснове и от общите й заболявания, за които се установило категорично, че не са причинно-следствена връзка с професионалното заболяване на ищцата. Посочил е, че усложнения, които да са резултат от признатото професионално заболяване на ищцата и да са възникнали след 01.12.2015 г. не се установяват от експертното решение от 05.08.2016 г. на ТЕЛК, която съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО и чл. 57 и сл. от Наредбата за медицинската експертиза е компетентният орган да признае настъпилите усложнения и причинната им връзка с признатото професионално заболяване.
При тези мотиви на въззивния съд с поставените от касатора въпроси не се обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК.
В настоящия случай жалбоподателят не поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият поставен въпрос е привързан към оплакванията на касатора за необоснованост на решението поради непълен и неправилен анализ на събраните доказателства и поради неотчитането на важни според него факти и обстоятелства, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си, които са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така поставен, въпросът е по естеството си не правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството ако касационното обжалване бъде допуснато. Въпреки това и доколкото същият касае процесуалните действия на въззивния съд при постановяване на съдебния акт, дори и да се обоснове извод, че въпросът е общо основание според нормата на чл. 280 ГПК, то не е установено обаче поддържаното от касатора допълнително основание по т. 1 на чл. 280 ГПК. Съдът не е дал правно разрешение, което да е в противоречие с формираната по въпроса съдебна практика на ВКС. Не се установява противоречие в поддържания от касатора смисъл, тъй като въззивният съд обстойно е анализирал доказателствата, обсъдил е своевременно релевираните доводи на страните и е формирал собствени фактически и правни изводи. Преценката доколко анализът на доказателствата и становищата на страните е пълен и прецизен, както и дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
Не е общо основание за достъп до касация и вторият въпрос, поставен от касатора. Така формулиран въпросът е фактически, а не правен. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спорното право, са фактически и с поставянето им не се обосновава наличие на общо основание по смисъла на закона. Отговорът му изисква преценка на фактите по спора, каквато не може да бъде извършена в този стадий на производството. Отделно от това не е налице и поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В решение №42 от 30.07.2010 г. на ВКС, IV г.о. предмет на разглеждане е различен правен въпрос: за приложимостта на разпоредбите на чл. 200 КТ при установена трайно намалена трудоспособност на работници и служители, пострадали от трудова злополука или професионални заболявания, и при ексцес, за които специализираните медицински органи са определили намаление на работоспособността под 50% тогава, когато е имало влязло в сила решение, с което е било прието професионалното заболяване и неговото влошаване – ексцес. Решаващият извод на въззивния съд в конкретния случай не е обусловен от определения размер в процентно съотношение на нетрудоспособността на ищцата, а от констатацията, че не се установява влошаване на здравето на ищцата, настъпило след 01.12.2015 г., което да е в причинно-следствена връзка с признатото й професионално заболяване.
Сочените решение № 818 от 18.05.2011 г. по гр.д. № 10203/2010 г. на Районен съд-Бургас и решение от 26.06.2015 г. по гр.д. № 728/2015 г. на Окръжен съд-Варна не попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Следва да се посочи също, че във връзка с поставените въпроси касаторът само бланкетно посочва като допълнителна предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, без да обоснове защо счита, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Съобразно изхода разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата сторените и надлежно удостоверени такива в размер 300лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 227 от 02.07.2018г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 230/2018г.
ОСЪЖДА Ц. А. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „Т. Каблешков „№26, със съдебен адрес – [населено място], площад „Свобода”№10 – чрез адв.Б., да заплати на „Пътнически превози – Перник“ ЕООД , със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с ЕИК[ЕИК], деловодни разноски за касационната инстанция в размер 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: