О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
[населено място], 12.12.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3004 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Е. С. В. от [населено място], чрез пълномощниците й адвокатите Алб. М. и Сл. А. от САК, обжалва въззивното решение № 446 от 10.12.2015 год. по в. гр. д. № 721/2015 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 499 от 22.05.2015 год. по гр. д. № 1757/2007 год. на Пернишкия районен съд. С него е отхвърлена молбата на Е. В. по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 5.04.2013 год. решение по същото дело, както и молба по чл. 194 ГПК /отм./ за тълкуване на същото в частите му относно допуснатите по делба имоти в т. т. 3 и 4 от диспозитива му.
Касаторката обжалва и решението с № 114 от 30.03.2016 год. по гр. д. № 721/2015 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено без уважение искането й за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 446 от 10.12.2015 год. по в. гр. д. № 721/2015 год.
В подадените в срок касационни жалби се поддържа становище за неправилност на въззивното решение от 10.12.2015 год. и това от 30.03.2016 год. с искане за отмяната им.
Ответникът В. С. В. не е взел становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на касаторката въз основа данните по делото, намира следното:
І. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд приел, че не е налице противоречие между формираната от съда воля в мотивите на решението, с което е допусната делбата и отразяването й в диспозитива – допусната е делба на описаните в исковата молба имоти, като е съобразена и последващата им конкретизация в съдебното заседание на 24.11.2011 год. и изложените съображения относно квотите с оглед направените от касаторката възражения във връзка с приноса в придобиването на един от спорните имоти. Доводите за липса на мотиви за наличие на съсобственост върху част от допуснатите до делба обекти, както и допускането на делба на такъв, който не е предмет на иска за делба, не представляват очевидна фактическа грешка, а касае наличието на пороци, обосноваващи незаконосъобразност, респ. недопустимост на съдебния акт. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Счита, че по посочените релевантни за изводите на съда въпроси /1-5/, касаещи същността на очевидната фактическа грешка като несъответствие между изложената в мотивите воля на решаващия съд и изразената такава в диспозитива на решението, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика – Р № 347 от 30.07.10 год. по гр. д. № 1151/2009 год. ІІ г. о., Р № 1110 от 1.10.08 год. по гр. д. № 4576/07 год. V г. о., Р № 38 от 1.02.12 год. по гр. д. № 343/11 год. І г. о., Р № 223 от 10.06.14 год. по гр. д. № 6064/13 год., ІV г. о., всички на ВКС.
Решаващият извод в обжалваното въззивно решение е обусловен от произнасянето по въпроса за липса на очевидна фактическа грешка при допуснатите в т. 3 и т. 4 от диспозитива на решението до делба имоти, а не от поставените от касаторката въпроси. Независимо от формулировката им всички са относими към същността на понятието очевидна фактическа грешка като несъответствие между изложената в мотивите воля и външното й отразяване в диспозитива, като по този въпрос не е налице противоречиво произнасяне в представените от касаторите решения на ВКС, тъй като направените в тях изводи относно наличието на грешка или не, са обусловени от установените по тях различни факти. По въпроса за същността на очевидната фактическа грешка като несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване не е налице противоречиво произнасяне в обжалваното въззивно решение, тъй като и в него съдът е приел същото разрешение, но счел, че диспозитивът на решението в т. 3 и т. 4 отговаря на формираната му воля относно допуснатите до делба имоти по одобрената кадастрална карта, съгласно уточненията на претенциите и въз основа на данните по делото, вкл. за съществуването на построен гараж в единия имот и завършване на сградата в другия такъв. Същността на поставените от касаторката въпроси във връзка с релевантния въпрос всъщност представляват израз на несъгласието й с направения от въззивния съд извод за липса на допусната очевидна фактическа грешка, като тези доводи не могат да бъдат предмет на произнасяне в настоящето производство, което има за предмет произнасяне относно наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива не са налице, поради което и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част. Извън това, същите представляват и израз на несъгласието на касаторката с постановеното решение по допускане на делбата на спорните сгради, с оглед поддържаното становище, че за гаража иск за делба не бил предявен, а за четириетажната сграда искът е предявен само за сутерена и единия етаж, а не за довършената четириетажна сграда, които доводи обаче не могат да се обсъждат в производство по поправка на очевидна фактическа грешка, а са такива относно правилността на съдебния акт, предмет на инстанционен контрол за отстраняване грешки във формиране на волята на съда.
ІІ. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлена и молбата за тълкуване на решението по допускане на делбата, въззивният съд приел, че същото не е неясно, поради което и не се нуждае от тълкуване. При допускане на делбата по предявения през 2007 год. иск е съобразено настъпилото в хода на производството одобряване на кадастралната карта на [населено място], с оглед на което и делбените имоти са конкретизирани в с. з. на 24.11.2011 год. Съдържащата се в диспозитива на решението по допускане на делбата индивидуализация на делбените имоти както по кадастралната карта, така и по предходния план, не представлява неяснота в изразената воля на съда, както по отношение описанието на сградите в т. 4 от решението, така и по отношение допуснатия до делба гараж по т. 3 от диспозитива на решението. Не е неясна и волята на съда при посочване площта на допуснатия до делба имот с идентификатор 55871.509.765 по същите съображения за индивидуализирането му по одобрената кадастрална карта, а отделно изложил и съображение, че площта на един имот не е негов съществен индивидуализиращ белег.
В изложението на касаторката са формулирани въпроси относно същността на тълкуването на диспозитива на решението по допускане на делбата, в конкретните за настоящия случай хипотези, като се поддържа наличието на основания по чл. 280, т. 1 и т. 2 ГПК с позоваване на представената съдебна практика – Р № 769 от 17.01.11 год. по гр. д. № 236/10 год. ІІІ г. о., Р № 118 от 16.02.74 год. по гр. д. № 3093/73 год. ІІ г. о., Р 1425 от 26.05.76 год. по гр. д. № 2548/75 год. ІІ г. о., Р № 81 ат 8.03.10 год. по гр. д. № 175/03 год. ІІ г. о. и Р № 499 от 22.06.09 год. по гр. д. № 1370/08 год. І г. о., ВКС. Както е прието в представената задължителна съдебна практика /напр. първото от цитираните решения/, тълкуването по чл. 194 ГПК /отм./ и чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезли в сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само тези пороци от посочената категория, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Въззивният съд в обжалваното решение приел, че волята на съда, постановил решението за допускане на делбата, е ясна и не се нуждае от тълкуване, който извод е обусловил отхвърляне молбата на касаторката. Формулираните от последната въпроси относно същността на понятието тълкуване на решението са неотносими към горния обуславящ въззивното решение въпрос за наличието на ясно решение, поради което и не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, а представляват оплакване за неправилност на този извод. Последното е извън предмета на настоящето производство по вече изложените по-горе съображения.
ІІІ. За да отхвърли молбата на Е. В. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно изписване в мотивите на въззивното решение на бащиното й име, въззивният съд в допълнителното си решение от 30.03.2016 год. приел, че на поправка по чл. 247 ГПК подлежат само онези елементи от решението, които са посочени в чл. 236, ал. 1 ГПК. Мотивите не са посочени като такива, поради което и допуснатите в тях грешки не подлежат на отстраняване по този ред. Позовал се е на цитирана съдебна практика.
Касаторката в изложението по чл. 248, ал. 3, т. 1 ГПК счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на това въззивно решение по въпроса: Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК да се отстрани ОФГ при грешно посочване в мотивите на решението на името на страна по делото, в хипотеза, при която диспозитивът не съдържа данни за името на същата, съгласно изискванията по чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК. Произнасянето по този въпрос имплицитно се съдържа в съображението на въззивния съд за отхвърляне на молбата поради това, че грешката в името на страната е допусната в мотивите, като въпросът е относим към същността на диспозитива на въззивното решение, инкорпориращ този на първоинстанционното решение. Цитираната в обжалваното решение съдебна практика не е относима към спецификата на поставения въпрос, а представеното от касаторката определение № 250 от 27.04.2015 год. по ч. гр. д. № 7328/2014 год. ІІІ г. о. на ВКС е в смисъл, противоположен на приетото от въззивния съд. Затова и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 446 от 10.12.2015 год. по гр. д. № 721/2015 год. на Пернишкия окръжен съд по подадената от Е. С. В. от [населено място], чрез пълномощниците й адвокатите А. М. и С. А. от САК, касационна жалба.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 30.03.2016 год. по гр. д. № 721/2015 год. на Пернишкия окръжен съд по подадената срещу него касационна жалба.
Указва на Е. С. В. да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок представи вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: