О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 465
[населено място] , 13.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1090/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. Б. А. , А. Б. А. , Б. А. В., Й. Т. С., С. Т. В., С. Т. Х., П. Д. Д., С. Й. М. и М. М. Ц. са подали касационна жалба срещу решение от 21.02.2011 г. по гр.д. № 1815 по описа на Софийски градски съд за 2007 г. с което е отменено решение от 7.07.2006 г. по гр.д. № 9379 от 2005 г. на Софийски районен съд , 30 състав и е отхвърлен предявеният иск по чл.108 ЗС. С решението си СГС е оставил в сила първостепенното решение по иска по чл.109 ЗС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Самостоятелна касационна жалба е подал М. М. Ц. , в която прави оплакване за необоснованост на решението и допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателственият материал. Прави искане за отмяна на решението и връщане на делото на СГС за ново произнасяне по въведеното спорно материално право.
Изложението на В. Б. А. , А. Б. А. , Б. А. В., Й. Т. С., С. Т. В., С. Т. Х. ,П. Д. Д., С. Й. М. и М. М. Ц. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и 3 ГПК и отново се излагат съображения отнасящи се до неправилност на съдебния акт.
Ответника Българска академия на науките е представила отговор , в който на първо място поставя въпроса за допустимостта на касационните жалби, в които липсват фактически обстоятелства за приложението на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Посочва се , че не е поставен въпрос по които ищците- касатори да желаят ВКС да се произнесе с оглед усъвършенстване на съдебната практика. Посочва се, че представените решения касаят правни въпроси, които са неотносими към спора, а ако бяха относими, то задължителното тълкуване би било в полза на ответника. С отговора е взето становище и по основателността на подадените жалби.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. Б. А. , А. Б. А. , Б. А. В., Й. Т. С., С. Т. В., С. Т. Х. ,П. Д. Д., С. Й. М. и М. М. Ц. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ тъй като не са поставени въпроси по които да е налице противоречие с практиката на ВКС или които да е решават противоречиво от съдилищата.
Софийски градски съд е намерил, че Българската академия на науките е собственик на спорния имот, представляващ бивша нива с площ от 2 200 кв. м. заснет като имот пл. № 5923 по кадастралния план от 1955 г. в землището на [населено място], м. “Нови кър” на основание чл.10, ал.3 от ЗБАН.
Намерил е, че ищците В. Б. А. , А. Б. А. , Б. А. В., Й. Т. С., С. Т. В., С. Т. Х., П. Д. Д., С. Й. М. и М. М. Ц. като наследници на покойния М. Ц. М. /у-ние за наследници № 90 от 15.05.2003 г. / макар да са се легитимирали с решение № 243 от 14.03.2002 г. на ПК”М.” постановено по заявление № 185 от 18.02.1992 г. не са установили по реда на пълното и главно доказване , че са собственици на този терен. Действително това решение има конститутивно и вещно правно действие, но в чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ е казано, че то има силата на констативен нотариален акт за собственост. А ищците, които се легитимират с такъв документ когато той е оспорен е необходимо да установят пълно и главно правото си на собственост. Такова установяване на фактическият състав на реституцията, включително и обстоятелството, че това е имота на наследодателя не е налице . В тази насока са само показанията на свидетеля О. С. Я. , който споменава, че в тази местност М. М. е имал имот. Със своите показания той пресъздава спомени от седемгодишна си възраст.
Правилно е посочено, че субективните предели на решение от 7.06.2000 г. по адм. д. № 3705 от 1999 г. на СГС , Трето “а” отделение нямат обвързваща сила по отношение на Б., който не е участвал в съдебното производство. При постановяване на въззивното решение СГС се е съобразил с изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и е обсъдил всички релевантни доказателства в тяхната взаимна връзка и при отчитане твърденията и възраженията на страните, като е основал решението си на фактите по делото и на закона.
Обсъдени са всички доказателства по материалноправната легитимация на ищците и е посочено защо съдът не я зачита. Правните изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с утвърдената практика на ВКС, включително и относно субективните предели на решението на административния съд и неговата задължителност по отношение на Б., който не е участвал в производството.
Преценено е че в случая е изключена земеделската реституция с оглед разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10, ал.2 от с.з. Ирелевантен е статутът на сградите като временен строеж, както и обстоятелството дали са законни или не. Целият комплекс, включително процесният имот, е станал държавна собственост на основание чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ . Земите са станали собственост на Българската академия на науките по силата на чл.10 , ал.2, изр.1 от ЗБАН.
Асолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието
на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира на практиката на ВКС , формирана със задължителните решения по тълкуване на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 21.02.2011 г. по гр.д. № 1815 по описа на Софийски градски съд за 2007 г. по касационната жалба на В. Б. А. , А. Б. А. , Б. А. В., Й. Т. С., С. Т. В., С. Т. Х. ,П. Д. Д., С. Й. М. и М. М. Ц. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: