О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№465
гр. София, 15.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1984 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 561 от 26.01.2017г. по гр.д. № 10105/2016г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 03.05.2016г. по гр.д.№ 37359/2012г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от С. Б. Д. против Е. Б. З. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови възпрепятстването достъпа до подпокривното пространство на жилищната сграда на [улица] [населено място], чрез заключване на вратата на първия етаж, от която се осигурява достъп до втория жилищен етаж и подпокривното пространство.
Касационната жалба е подадена от ищеца С. Б. Д. чрез пълномощника адв.М.. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост, доколкото изводите на съда, че вратата на първия етаж е врата към жилището на ответника, почиват на едностранчива преценка на доказателствата, в частност на показанията на свидетелите. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението противоречи на задължителна практика на Върховния касационен съд /Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК/ по въпроса за задължението на съда да прецени доказателствата по делото и по-конкретно свидетелските показания, като обоснове на кои дава вяра и на кои не. Поставен е и втори въпрос: противоправно ли е собственикът да бъде лишен от ползване на общи части има ли причинна връзка между това състояние и действията на другия собственик, който е поставил и заключил врата към общите части – стълбище и таван. По тези въпроси касаторът намира, че е налице противоречива практика на отделни състави на ВКС, която сочи.
Ответникът Е. Б. З. счита, че не е налице обоснована причина за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл.109 ЗС за преустановяване на противоправно поведение, изразяващо се в заключване на врата на първия етаж, от която се осигурява достъп до подпокривното пространство на съсобствената жилищна сграда. Ищецът и ответникът са братя и всеки от тях притежава по един жилищен етаж от жилищна сграда на бул. С. шосе” № 268 с по Ѕ ид.ч. от общите части и от дворното място, като ищецът е собственик на жилището на първия етаж, а ответникът – на втория. И двамата са придобили правата си от родителите си с договори за дарение от 1983г. Спорен е въпросът за достъпа до подпокривното пространство /тавана/. От заключението на техническата експертиза се установява, че подпокривното пространство е без вътрешни преградни стени и без обособени помещения. До него се достига по вътрешно стълбище от антрето на жилището на втория етаж. Сградата не е със самостоятелна стълбищна клетка, а е със самостоятелни стълбища за отделните етажи. От входа на сградата има преддверие с две врати – едната за жилището на първия етаж, а другата за жилището на втория етаж. След входната врата за жилището на втория етаж следва вътрешно стълбище, което води до втория етаж и оттам директно се влиза в отделните помещения на етажа. На същата стълбищна площадка има врата, след която следва вътрешно стълбище за тавана. В заключение вещото лице сочи, че достъпът до подпокривното пространство е през жилището на втория етаж.
Събрани са показания на двама свидетели. Според свидетеля С. след входната врата има стълбище, което отива директно до тавана; от това стълбище се влиза на етажа на Е., но не се минава през жилището, а през площадка. Стълбите към втория етаж са преградени с метална врата, която е заключена от Е.; ако тя се отвори, се отива до дървена врата, която е за жилището на Е.. За да се достигне до тавана не се влиза през дървената врата, а се продължава по стълбите. Свидетелят Г., тъст на ответника, разказва, че от входа на къщата има стълби за етажа на Е. и там има дървена врата, която е за този етаж; като се влезе в тази врата има коридор за спалнята и кухнята, има малко антренце и от него – тясно стълбище за тавана. Таванът не е заключен, за него няма ключ. Свидетелят държи ключа от етажа поради отсъствието на Е. от страната и сочи, че С. никога не е искал от него да го пусне на тавана. Според свидетеля метална врата няма; етажът има една врата и тя е дървена.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че таванът е обща част и ищецът е лишен от достъп до него. Това обаче не се дължи на поведение на ответника, а на начина на изграждане на сградата. Тя съществува в този вид още към 1983г. когато страните са придобили собствеността от родителите си. Заключването на жилището на ответника не съставлява противоправно действие, тъй като по този начин той осигурява неприкосновеността на имота си. Липсват данни ищецът да е поискал и ответникът или членове на неговото семейство да са отказали да осигурят достъп до подпокривното пространство. Наред с това, съдът е отбелязъл, че страните са братя, имат добри отношения и този начин на ползване на тавана не е създавал конфликти до момента.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос касае обсъждането и преценката на събраните доказателства и е свързан с оплакванията в жалбата, че съдът е възприел само показанията на единия свидетел – Г. и не е посочил защо не дава вяра на изнесеното от свидетеля С.. Видно, че в мотивите си съдът е преценил всички доказателства, от които се установява съществуващото положение в имота, а именно показанията на двамата свидетели и заключението на вещото лице и е посочил кои обстоятелства намира за установени въз основа на тях. На практика съдът основно се е базирал на констатациите от огледа на вещото лице. Името на свидетеля Р. Г. е споменато във връзка с това, че той държи ключа от жилището на втория етаж; същевременно непосочването на името на свидетеля С. не означава, че изнесеното от него не е взето предвид. В този смисъл не може да се приеме, че съдът е ценил само показанията на единия свидетел и е пренебрегнал другия.
Вторият поставен въпрос има две части. Първо, дали е противоправно собственикът да бъде лишен от ползване на общи части. Съдът е отговорил на този въпрос положително; такъв е и отговорът в съдебната практика. Решаващият правен извод на съда касае втората част на въпроса – дали има причинна връзка между това състояние и действията на другия собственик. Даденият от съда отговор на този въпрос е отрицателен. За да достигне до него съдът е преценил конкретните фактически обстоятелства по делото, тъй като наличието на причинна връзка не се предполага, а подлежи на доказване. Поради това, така формулираният въпрос има отношение към правилността изводите на съда и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Не е налице и несъответствие на обжалвания акт с посочената от касатора съдебна практика. В решение № 291 от 25.06.2010г. по гр.д. №629/2009г. на I г.о. се приема, че съсобственикът в етажната собственост има право на гарантиран достъп до общите части и останалите са длъжни да не предприемат действия, които нарушават това ползване. В настоящия случай не са установени именно такива действия по препятстване ползването на обща част, тъй като пречката е обективна и съществува още от възникване на съсобствеността.
Решение № 1019 от 21.01.2010г. по гр.д. № 235/2008г. на I г.о. сочи, че пасивно легитимиран по иска е този, който извършва или поддържа неоснователното действие. В настоящия случай искът е отхвърлен, след като е прието, че ответникът нито е предизвикал, нито поддържа противоправното състояние, а то се дължи на самото изграждане на сградата.
В заключение, следва да бъде отказано допускането на касационен контрол, а в полза на ответника по жалбата да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 561 от 26.01.2017г. по гр.д. № 10105/2016г. на Софийски градски съд по касационната жалба на С. Б. Д..
ОСЪЖДА С. Б. Д. от [населено място], кв. С., [улица], къща, ет.1 да заплати на Е. Б. З. от [населено място], кв. С., [улица], къща, ет.2 сумата 600/шестстотин/ лева разноски по делото за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: