2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 465
София 15.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2848/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 50 от 16.01.2014г по гр.д. 882/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пернишкия районен съд № 796 от 28.06.2013 год., постановено по гр.д. № 7807/2011 г, с което е отхвърлен иска на [община] срещу [фирма] за установяване, че [община] е собственик на недвижим имот – трафопост “В.”, находящ се в [населено място] и представляващ от сграда със застроена площ от 34 кв.м. с идентификатор 55871.507.413.3.и енергийно съоръжение , както и земята, върху която е изградена.
В. съд е приел, че от значение за основателността на предявения иск за собственост с оглед заявеното основание за придобиване на собствеността от [община] – § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З. е да бъде установен статутът на трафопоста към релевантния момент- 17.09.1991, обстоятелството дали същият е бивша държавна собственост, неговото предназначение и използването му, както и дали е бил включен в капитала , в уставния фонд или се води в баланса на търговското дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към посочената дата.
Разглеждайки тези предпоставки, които обуславят придобиването на собствеността от [община] съдът е установил, че за трафопоста е съставен акт за държавна собственост № 6208 от 29.05.1973год. в който е отразено, че същият е изграден през 1965година и е предоставен на „Електроснабдяване – район П.”. С Разпореждане № 46/07.11.1991г. на Министерския съвет е образувано [фирма] с държавно имущество на обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, включително и Предприятие “Енергоснабдяване”- П.. Съдът е изложил и съображения, че трафопостът като енергийно съоръжение не е обект от техническата структура на общината поради законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на влизане в сила на § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на З. – Закона за електростопанството /отм./, ЗЕЕЕ /отм./, които предпоставят предоставяне на енергийните обекти на съответните държавни предприятия.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място се сочи противоречие на изводите на съда в обжалваното решение с решение № 1337/2009г. по гр.д.№ 4282/2007 г. на ВКС, четвърто г.о. и решение № 921/2009г. гр.д.№ 2704/2008г. на ВКС първо г.о. по правните въпроси: при наличие на положителни и съответно липса на отрицателните предпоставки , визирани в нормите на §.7 ал.1 и ал.2 ПЗР З. обектът на спора – енергиен обект – сграда –трафопост преминал ли е в собственост на общината при влизане в сила на З. – 17.09.1991г. и ако такъв обект обслужва обекти на територията на една община , представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7 ал.1 ПЗР З.. Така както е формулиран въпросът с уточнението за фактическият състав на §7 ал.1 т.7 ПЗР З. засяга само първата /положителна/ предпоставка за придобиване на собственост на общината с влизане в сила на З., но не е обуславящ за делото , защото тълкувана цялостно разпоредбата на §7 З. с двете алинеи съдържа и отрицателно условие – обектът да не е включен в активите на държавно предприятие или търговско дружество с държавно участие. Отделно от това не е налице поддържаното противоречие между изводите на съда и посочените две решения които не се отнасят до енергийни обекти. В първото от представените решения е даден само принципен отговор кои обекти могат да се придобият от общината при отделянето на държавната от общинската собственост, но предметът на спора за собственост е бил котелно помещение и хидрофор, които са обслужвали жилищна сграда и поради това не са преминали в собственост на общината. Обект на спора за собственост по второто решение е терен, отреден за изграждане на трафопост, а не самото енергийно съоръжение. Не е налице противоречие и с решение № 64 по гр.д.№ 2612/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., защото то също е постановено при различна от установената по настоящото дело фактическа обстановка.
Правните въпроси допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./ , за доказателствената сила на счетоводните записвания, длъжна ли е страната , която се позовава на тях да докаже, че са водени редовно и длъжен ли е съдът да й укаже, че доказателствената тежест е нейна засягат допустимите доказателствата, с които може да се установи предоставянето на имущество за стопанисване на държавно предприятие при действието на Н. /отм./. Поддържаното основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, защото тълкуването в цитираното решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, І г.о. се отнася до правното значение за собствеността на записването в баланса на търговски дружество извън хипотезата на преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества. Налице е задължителна съдебна практика по чл.290 и сл. ГПК – решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г. на ВКС, I г. о. според което за предоставянето на имуществото в тази хипотеза може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е включено в капитала на последното, дали имуществото е усвоено и се е използвало от държавното предприятие или е изоставено, отстъпено или предоставено на трети лица, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за горните обстоятелства. В настоящия случай предоставянето на трафопоста при построяването му на поделение Електроснабдяване – П. е установено от акта за държавна собственост , който е официален удостоверителен документ и доказателствената му сила не е оборена в процеса /срв. решение № 52 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г., на ВКС II г. о. и др./, поради което няма противоречие с посочените от касатора решения .
Правният въпрос допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от § 7 от ПЗР на З. , след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие не обуславя необходимост от допускане на касационното обжалване. Според утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика – решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о разпоредбата на §7 ал.2 ПЗР З. не е с обратно действие, а има тълкувателен характер и затова поражда действие едновременно с първоначално приетата ал.1 на §7 ПЗР З..
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 50 от 16.01.2014г по гр.д. 882/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: