7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 16.10. 2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 696 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№9364/27.11.2017г., подадена от Р. А. Ю. чрез процесуалния ? представител адв.С. Д. от АК-Стара З., срещу решение №184/11.10.2017г., постановено от Пловдивския апелативен съд, Трети граждански състав по в.гр.д.№363/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Р. А. Ю. срещу [община], Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ искове за признаване за установено правото ? на собственост на дворно място от 2640кв.м., представляващо част от дворно място от 3260кв.м., съставляващо имот пл.№966 в кв.54 по плана на [населено място], понастоящем имот пл.№3737, попълнен в кадастралния план със заповед № РД-09-152/15.06.1998г., попадащ в УПИ I – Пожарна охрана в кв.54 по плана на [населено място], ведно с построените в това дворно място сграда – винарски склад с площ 447кв.м., сграда – едноетажно жилище с площ от 42кв.м., долепено до северната част на винарския склад и осъждане на ответниците да предадат владението и собствеността, както и за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода 25.06.2005г. – 25.06.2010г., както и за прогласяване за нищожен на основание чл.185а ЗЗД, чл.40 ЗЗД и чл.9 ЗЗД на договора за покупко-продажба с предмет процесния недвижим имот, изповядан с н.а.№151, том I, н.д.№1200/16.06.1998г. и за прогласяване нищожността на самия нотариален акт на основание чл.576 във вр. с чл.574 и във вр. с чл.578, ал.4 ГПК.
В изложението към подадената от Р. А. Ю. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в пълен обем и да представи становището си по всички доводи на страните;
2.Необсъждането на конкретно заявени доводи и възражения и неизвършването на самостоятелна преценка на същите, както и на събраните доказателства, води ли до невъзможност на въззивния съд като инстанция по същество, да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове;
3.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може ли да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК областният управител на област Стара З. като представител на държавата и по пълномощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Останалите ответници не изразяват становище за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Р. А. Ю. е предявила срещу [община], министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата и Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ искове за признаване право на собственост и предаване по реда на чл.108 ЗС на владението върху процесния недвижим имот и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването му, както и искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 16.06.1998г. и за прогласяване нищожността на нотариалния акт, съставен при изповядването на договора.
С обжалваното решение така предявените искове са приети за неоснователни и постановеното от първоинстанционния съд решение е потвърдено.
При постановяване на въззивното решение са взети предвид посочените в него доказателства както следва: А. №153/24.04.1951г., с който процесният имот е актуван като държавен на основание ПМС №15/13.08.1948г. на основание чл.15 и чл.16 от Закона за държавния спиртен монопол, в който акт е посочено, че имотът е бивша собственост и одържавен от Р. М. К.; А. от 22.10.1973г., в който е отбелязано, че имотът е преотреден и предоставен за ползване на МВР-Районна противопожарна охрана – [населено място]; удостоверение за смъртта и наследниците на Р. Х. К. /Р. М./, починала на 04.02.1957г. и оставила като наследник по закон Т. Р. С. – дъщеря и Р. М. К. – съпруг, починал на 13.04.1958г. и оставил като наследник по закон дъщеря си Т. Р. С.; решение №170/28.12.1997г., постановено по гр.д.№332/1996г. на Районен съд – Чирпан, с което на основание чл.108 ЗС Р. – Стара З., ТУДА – [населено място] и Министерство на регионалното развитие и благоустройството са осъдени да предадат владението и отстъпят собствеността върху процесния недвижим имот на Т. Р. С., възстановена по реда на ЗВСОНИ в качеството й на наследник по закон на Р. М. К., от когото имотът е одържавен и иззет; договор за продажба на наследство от 15.03.1996г. с нотариално заверена дата, вписан на 05.03.1997г., с който Т. Р. С. продава на Н. И. М. в качеството му на [фирма] наследството, останало от покойните ? родители Р. Х. К. и Р. М. К.; н.а.№151/16.06.1998г., том II, н.д.№1200/1998г., с който едноличният търговец е продал на [община] процесния имот, легитимирайки се като негов собственик на основание договора за продажба на наследство от 15.03.1996г.; решение на Общински съвет – Ч. от 28.05.1998г. за закупуването на имота; заповед на кмета на [община] от 12.06.1998г.; договор от 05.09.2002г., вписан на 11.09.2002г., с който [община] е предоставила имота за безвъзмездно ползване на Р. – [населено място]; заповед № РД-09-316/05.09.2002г. на кмета на [община] за предоставяне на имота за ползване на Р. – [населено място] за нуждите на Районна служба „Пожарна и аварийна безопасност“ – [населено място]; удостоверение за смъртта и наследниците на Т. Р. С., починала на 25.03.2002г. и оставила като наследници по закон М. Х. Л. /син/, Р. Х. Л. /син/ и преживял съпруг Е. С. С., починал на 27.11.2008г. и оставил като наследник по закон дъщеря Д. Е. Б.; заявление от Р. Х. Л. с нотариално заверен подпис от 02.09.2009г. за отказ от наследството на покойната му майка Т. Р. С. без данни този отказ да е вписан в особената книга на съда; удостоверение от РС-гр.Г., че в особената книга на съда по д.№1075/2016г. е вписан под №51/18.07.2016г. отказ на Д. Е. Б. от оставеното от Т. Р. С. наследство; договор за продажба на наследство от 30.11.2009г. с нотариално заверени подписи, с който М. Х. Л. продава на Р. А. Ю. цялото си наследство, оставено от покойната му майка Т. Р. С. – К..
Въз основа на съдържащите се в тези доказателства данни за осъществяване на релевантни за спора факти и обстоятелства въззивният съд е приел, че Т. Р. С. е възстановила по реда на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ /в сила от 25.02.1992г./ правото на собственост върху процесния имот в качеството си на единствен наследник по закон на покойните си родители Р. и Р. К., като собствеността е възстановена по силата на закона и от момента на влизането му в сила предвид безспорно установеният по делото факт, че имотът е отчужден на основание Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вина /обн.ДВ.бр.178/1947г./, посочен в чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. С оглед на това за неоснователен е приет доводът за възстановяване правото на собственост на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /в сила от 22.11.1997г./ на основание съдебното решение №170/28.12.1997г. по гр.д.№332/1996г. на РС-Чирпан.
Изложени са съображения, че в производството по гр.д.№332/1996г. Т. Р. С. е защитила възстановеното си ex lege право на собственост, като разпоредбите на ЗАВОИ са напълно неотносими в случая. С оглед на това е прието, че процесният имот е валидно отчужден от нея в полза на купувача по сключения на 15.03.1996г. договор за продажба на наследство, съответно от купувача по този договор Н. И. М. в полза на [община] с договора за покупко-продажба от 16.06.1998г. /н.а.№151/, по отношение на който договор е прието, че не са налице пороци за нищожност, нито за нищожност на нотариалното удостоверяване.
Прието е, че договорът от 30.11.2009г., с който М. Х. Л. е продал на Р. А. Ю. наследството на покойната Т. Р. С., не легитимира Р. А. Ю. като собственик на процесния имот, тъй като имотът е бил приживе отчужден от наследодателката и поради това е извън предмета на оставеното от нея наследство.
Изложени са съображения, че доводите във въззивната жалба на Р. А. Ю. всъщност не касаят правилността на формираните в същия смисъл фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, доколкото в жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е нищожно и се иска обявяване на нищожността с оглед тезата на жалбоподателката, че спорът е бил вече разрешен от друг компетентен съд, чието решение е окончателно и неподлежащо на отмяна.
Обсъдено е приложеното към въззивната жалба решение №10 от 25.06.2016г. по арбитражно дело №10 на V., E. – C. TRIBUNAL ARBITRAL INTERNACIONAL AD HOC със седалище [населено място], Испания, като доводът на жалбоподателката за недопустимост /нищожност/ на постановеното от първоинстанционния съд решение поради наличие на влязло в сила решение по същия спор между същите страни е приет за неоснователен на първо място поради липса на доказателства за статута на този арбитраж и правомощията му за решаване на спорове и конкретно произнасяне по настоящия правен спор. Изложени са и съображения, че настоящият правен спор има за предмет вещни права и владение върху недвижим имот на територията на Република България, поради което е извън компетенциите на арбитражен съд, дори и да е било налице арбитражно споразумение за това между страните /чл.19 ГПК/.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВС и ВКС, включително сочените от касатора ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г. и ППВС №1/1985г., въззивният съд е изложил констатациите си за установената по делото фактическа обстановка, съображенията си за правните последици от осъществяването на фактите и обстоятелствата, установени чрез представените по делото доказателства и становището си по основателността на доводите и възраженията на страните. Обстойно, спазвайки указанията по приложението на процесуалния закон, дадени от ОСГТК на ВКС в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г., въззивният съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи, които са концентрирани единствено около оплакването за недопустимост /нищожност/ на първоинстанционното решение с позоваване на представеното с въззивната жалба решение на арбитражен съд. Изводът на съда за неоснователност на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания съответства както на трайно установената практика на съдилищата в Република България, така и на практиката на С. досежно правомощията на съдилищата при разрешаване на спорове за принадлежността на право на собственост върху недвижим имот, основана на разпоредбите на Регламент 44/2001г. и Регламент 1215/2012г. – решение W., C-438/12, EU:C:2014:212, т. 40 и цитираната съдебна практика; решението по дело K., С-605/14; решение ?EZ, C-343/04, EU:C:2006:330, т. 29 и цитираната съдебна практика.
Действително в обжалваното решение наведените в първоинстанционното производство доводи за нищожност на сключения на 16.06.1998г. договор за покупко-продажба, както и доводите за нищожност на самото нотариално удостоверяване не са обсъдени подробно, но съображения, различни от вече изложените във въззивната жалба не се съдържат, поради което следва да се приеме, че препращайки по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС /решение №123/28.05.2014г. по гр.д.№7750/2013г. на Първо ГО на ВКС и др./, според която по реда на чл.272 ГПК въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд и без да излага свои собствени съображения за осъществяването на имащите правно значение факти и приложимата правна норма, ако първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени с исковата молба и отговора доводи и възражения /в рамките на съдържащите се и във въззивната жалба оплаквания/ и изразеното от първоинстанционния съд становище по тези въпроси се споделя изцяло от въззивния съд. Това становище напълно съответства на указанията по приложението на действащия понастоящем ГПК, дадени от ОСГТК на ВКС в т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. – постановеното от първоинстанционния съд решение съдържа обсъждане на всички наведени по делото доводи и възражения и въззивната жалба не съдържа оплакване за липса на произнасяне по такива доводи. Както е отбелязал и въззивният съд, оплакванията във въззивната жалба са концентрирани около валидността и допустимостта на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт и са детайлно обсъдени от въззивния съд. Не са обсъдени подробно единствено доводите на Р. А. за нищожност на сключения на 16.06.1998г. /н.а.№151/ договор за покупко-продажба, основани на обстоятелството, че Общинският съвет е взел решение имотът да бъде закупен от Т. Р. и не е вземал решение за закупуването му от Н. И. М., както и на обстоятелството, че решението на Общинския съвет не е спазено и по отношение лицето, което следва да представлява общината при сключването на сделката. Доколкото обаче в производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск ищецът следва да докаже по категоричен начин, че притежава правото на собственост върху процесния имот, то необсъждането на доводи, касаещи правата на ответниците при недоказаност правата на ищеца не следва да се приема за въпрос, обуславящ крайния извод за неоснователността на предявения иск. В случая при извършването на преценка за относимостта на този довод към предмета на спора следва да бъде отчетено и обстоятелството /констатация за което се съдържа в мотивите на въззивния съд при посочване на взетите предвид доказателства/, че договорът за продажба на наследство от 15.03.1996г. е вписан на 05.03.1997г. в хода на висящия процес по гр.д.№332/1996г. по описа на РС-Чирпан с оглед качеството, в което Т. Р. е участвала в производството по това дело, а именно като процесуален субституент на лицето, на което е прехвърлила наследството.
Изводите на въззивния съд по приложението на материалния и процесуален закон съответстват на практиката на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №184/11.10.2017г., постановено от Пловдивския апелативен съд, Трети граждански състав по в.гр.д.№363/2017г. по подадената от Р. А. Ю. касационна жалба с вх.№9364/27.11.2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: