3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
С., 22,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело № 1021/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. В. Т. от [населено място] против решение от 04.05.2010 г. по гр.д. №10623/2009 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че подадената от него касационна жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочил е, че съдът бил допуснал „съществено процесуално нарушение”, изразяващо се в неспазване на „ служебното задължение на съда да зачете надлежно представени писмени доказателства” и да извърши самостоятелна преценка на „събраните пред първата инстанция” доказателства. Страната лаконично е развила разбирането си за същността на въззивното производство и задълженията на въззивния съд. След изписване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е направен извод, че „ наличието на несъответствие на фактическите изводи на съда на установените по делото доказателства и факти, както и недопускането на направените в жалбата възражения, предполага грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда”, като в този смисъл законът не бил приложен според точния му смисъл – съгл. т.12 ТРОСГК №1/01г. на ВКС . Посочено е, също така лаконично, че липсата на собствени мотиви и аргументи представлявали нарушение на чл.235, ал.1 и 2 ГПК и поради това било налице противоречие с т.2 на ТРОСГТК №1/10г. Приложено, без да е обсъдена връзката, е и решение №221/01г. на ВКС, І г.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие.Страната е изложила лаконични доводи, свързани с допуснати от съда процесуални нарушения / така квалифицирани и от нея/, като е развила главно твърдението си, че съдът не бил изложил мотиви и не бил извършил самостоятелна преценка на доказателствата, което като довод освен, че е неотносим към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК е и фактически неверен. Противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е обосновано със сочените тълкувателни решения, тъй като твърденията на касатора са свързани не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда. В тази връзка неотносимо към разглежданото основание е ТРОСГК №1/2001г.- с т.12 на което се разяснява, че грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивния, съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила представляват съществени процесуални нарушения. Или дори и да са налице такива грешки, както е изложила оплакване страната, то те са предмет на разглеждане след допускане на касационно обжалване- арг. чл.281 ГПК, но са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК.Обективиращото казуална практика решение №2121/02г. на ВКС, І г.о. като третиращо предпоставки за въззивното разглеждане на делата е без правно значение за разглежданото основание, не само поради това, че се е развивало по отменен процесуален ред, но и поради това, че поставената от него правна проблематика е била предмет и на задължителна практика. Цитираното без обоснована връзка ТРОСГТК 1/09г. следва да бъде съобразено от касатора, тъй като разяснява именно основанията за допускане на касационно обжалване и изрично указва, че следва да бъде поставен правен въпрос, чието противоречиво разрешаване предпоставя наличие на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Следователно, касаторът не обосновава направените от него изводи за наличие предпоставките на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като не е формулирал правен въпрос, разрешен при условията на очертаните хипотези и не е обосновал противоречие с изводите на съда, а ги е разгледал в подкрепа на своето становище по спора.Така развити доводите му всъщност съставляват оплакване за неправилност на съдебния акт, поради неприемане мотивирането на съда на установените факти и правни изводи, квалифицира се по чл.281 ГПК, но е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.05.2010 г. по гр.д. №10623/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: