– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465
гр. София 27.12.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 12.12.2018 (дванадесети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 781 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С молба вх. № 8188/20.09.2018 година П. П. В. е поискал, на основание чл. 247 от ГПК, да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 731/18.09.2018 година, допусната в страница 3-та на съдържателната част на определението.
Останалите страни в производството не са изразили становище по допустимостта и основателността на молбата.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното:
С постановеното по делото определение № 731/18.09.2018 година съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 86/25.09.2017 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 50/2017 година, като в диспозитива на същото не се съдържат други произнасяния свързани с отношенията между страните по делото. От изложените в молбата на П. П. В. твърдения е видно, че се иска извършването на поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите към определението, която се изразява в грешно посочване на имена на страни, като не са изложени твърдения, тази грешка в мотивите да е намерила отражение и в диспозитива на постановеното по делото определение. С оглед на това молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Съдебният акт (решение или определение) с който съдът се произнася по повдигнатия пред него спор, има съдържанието посочено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 2 от ГПК. По силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 1 от ГПК съдът е задължен да изложи мотиви към постановения от него акт, в които да отрази начина на формиране на волята си така както тя е намерила външен израз в постановения акт. Мотивите обаче не са част от акта, а са приложение към него. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част. Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на съда. Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля. В случаите, когато съдебният акт подлежи на обжалване, при несъгласие с него всяка една от страните би могла да го обжалва като същевременно с това поиска постановяването на нов акт със същите, различни или изменени мотиви. Страната обаче не може да обжалва само мотивите, когато произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен интерес от това. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество и затова не представляват част от него, а само както се посочи по-горе отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята. При това разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи без каквито и да са допълнителни преценки. Затова мотивите към постановения съдебен акт не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите в тях очевидни фактически грешки са без правно значение. В случая се иска поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите към постановеното по делото определение № 731/18.09.2018 година, която обаче не е намерила отражение в диспозитива на определението и затова не подлежи на поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. П. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] молба вх. № 8188/20.09.2018 година за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 731/18.09.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.