ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465
София, 28.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова. ч.гр. дело № 3839 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК по частната жалба на П. П. С. от София срещу разпореждането на съдия при Пловдивския апелативен съд от 08.VІІ.2019г. по в.ч.гр.д. № 430/2018г.
Ответницата по частната жалба Р. А. Ш.- П. от София не е подала отговор.
ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
За да се произнесе, ВКС взе предвид:
С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба на С. срещу определението на АС Пловдив от 13.ІХ.2019г. по ч.гр.д. № 430/2018г., с което е отменено определението на ОС Ст.З. от 21.VІ.2018г. по ч.гр.д. № 71/2016г., с което е оставено без уважение искането на Р. А..Ш.-П. за отмяна на допуснатото с определение от 01.VІ.2016г. обезпечение, и вместо него е постановено друго, с което е отменено допуснатото с посоченото определение обезпечение чрез запор на банковите сметки на Ш.-П. в „Уникредит Булбанк” АД до размер на 17400лв. по иск на С. с правно основание чл.135 ЗЗД срещу И. Е. Д. и Р. Ш.-П.. Прието е, че на касационен контрол подлежат само определенията, с които въззивният съд е допуснал обезпечение.
В частната жалба са изложени съображения, обосноваващи становището на жалбоподателя за допустимост на касационния контрол по отношение на определението по отмяна на допуснатото обезпечение. Това определение било такова по чл.274 ал.1 т.2 ГПК, тъй като обжалването му било изрично предвидено в чл.402 ал.2 ГПК. Макар че обезпечителното производство по правило е двуинстанционно с оглед мотивите на ТР № 1/2010г. на ОСГТК, определението по чл.402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, направено за пръв път от въззивната инстанция, подлежало на касационен контрол по аналогия на акта на въззивния съд, допускащ за пръв път определена обезпечителна мярка. Иначе би се нарушил принципът за равенство на страните.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според тълкувателните мотиви по ТР № 1/2010г. на ОСГТК определението по обезпечение на иск няма такъв характер – то не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и с него не се дава разрешение по същество на „друго производство”. Определението по обезпечение на иск има несамостоятелен и привременен характер – то има действие до приключване на исковото производство, обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на това производство или да бъде допусната нова от съда, пред който делото е висящо.
Определението по чл.402 ГПК също е определение по обезпечаването на иск. Предвидената в ал.2 на тази разпоредба възможност за обжалването му с частна жалба го прави такова по смисъла на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, но тя се отнася само за обжалването на първоинстанционния съдебен акт, а не и за постановения по повод жалба срещу него въззивен съдебен акт. Освен това, отмяната на допуснато обезпечение по чл.402 ГПК се провежда по молба на заинтересованата страна с участието и на лицето, по чието искане то е било наложено, като му се връчва препис от молбата с предвидена възможност да подаде възражения. Т.е. и първоинстанционното и въззивното производства по отмяната на обезпечение се провеждат с участието и на двете страни за разлика от производството по допускането на обезпечение. Именно тази разлика обосновава предвидената в чл.396 ал.2 ГПК възможност за обжалване пред ВКС /при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ само на определение на въззивен съд, който по частна жалба на молителя срещу определение, с което е отказано обезпечение, допусне такова. С оглед на това не е в съответствие със закона становището на жалбоподателя, че този ред следва да бъде приложен и в случая.
По изложените съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на съдия от Пловдивския апелативен съд № 781/08.VІІ.2019г. по в.ч.гр.д. № 430/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: