О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 424/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 7862 от 28. 10. 2016 г. по гр. д. № 10650/2016 г. на Софийски градски съд, II-д ГО в частта, с която е потвърдено решение от 07. 07. 2016 г. по гр. д. № 14312/2016 г. на СРС, 62 с-в в частта, с която са уважени предявените от П. И. И. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за сумата 5505, 95 лв. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. И. И., чрез пълномощника си адв. София К., САК, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение градският съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от П. И. И. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ, както и в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за сумата 5505, 95 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено същият да не притежава необходимите за ефективно изпълнение на възложената с трудов договор и длъжностна характеристика работа /автомонтьор в отдел „Автосервиз“, сектор „Диагностика и ремонт“/ професионални качества и това да е трайно състояние, а не моментна инцидентна проява на несправяне с работата. Приета е за недоказана изложената в заповедта за уволнение констатация за неправилно извършена от ищеца, на 13. 11. 2015 г., диагностика на електродвигател на електроповдигач, изразяваща се в дадено от същия заключение за счупена пружина на една от четките и необходимост от нови графитни четки и пружина, при установено на следващия ден изгаряне на електродвигателя, тъй като поставената от ищеца диагностика била потвърдена от свидетеля Г. Т., електродвигателят е заменен с друг, без да е доказано действително да е изгорял. Относно констатацията в заповедта за неточно диагностициран през 2015 г. проблем при автомобил рег. [рег.номер на МПС] /ищецът е установил необходимост от смяна на контактен ключ, а в действителност имало необходимост от смяна на реле/, се приема за недоказано твърдението на работодателя това да се дължи на липса на професионални качества, тъй като не е била запазена електрическата схема на машината. За недоказана е приета съдържащата се в заповедта за уволнение констатацията за неточно диагностициран от ищеца, през 2015 г., проблем при автомобил рег. [рег.номер на МПС] /посочена необходимост от смяна на целия панел, а в действителност се установило необходимост от смяна на ключ за скорости на вентилатора/, тъй като по делото не е доказано ищецът да е препоръчал смяна на целия панел. Относно останалите случаи, описани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е прието, че не е доказано установените от ищеца повреди и дадени препоръки за ремонт да са неправилни, тъй като работодателят се е позовал на становища на други автомонтьори, които са непроверени и не е ясно кои от заключенията и препоръките са били верни. Като допълнителен аргумент за основателност на иска е изложено и обстоятелството, че в случая не става въпрос за трайно несправяне с работата, тъй като описаните в заповедта случаи за станали за период от около два месеца. Прието е за недоказано и ищецът да не притежава личните качества, изискуеми по точка 4 от раздел V от длъжностната характеристика – издръжливост, инициативност, способност за вземане на самостоятелни решения по ремонта на ел. инсталации на МПС и средства от С. и ПМ. По изложените аргументи съдът е направил извод за недоказаност на посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение и за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, както и за обусловените искове по чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса: а/. процесуалноправен – дали твърдението за отрицателни факти, каквото е твърдението за липса на качества, се установява чрез доказване на положителни факти – на начина на справяне с възложената работа; б/. процесуалноправен – длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, в тяхната цялост и взаимна връзка; в/. материалноправен – кога обективното състояние „липса на качества“ е трайно. Твърди се, че приетото от състава на градския съд по тези въпроси противоречи на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 161 от 13. 02. 2009 г. по гр. д. № 4958/2007 г., III г.о., решение № 202 от 19. 06. 2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., IV г.о., решение № 564 от 22. 01. 2013 г. по гр. д. № 1774/2011 г., IV г.о., решение № 120 от 16. 04. 2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г., IV г.о., решение № 15 от 5. 03. 2013 г. по гр. д. № 209/2012 г., IV г.о., решение № 195 от 18. 07. 2012 г. по гр. д. № 1382/2011 г., III г.о./ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице по нито един от поставените въпроси. Съставът на градския съд, като въззивна инстанция по същество, е преценил всички събрани по делото доказателства /гласни и писмени/, обсъдил е направените от страните доводи и възражения, изложил е собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение – липса на необходимите за ефективно изпълнение на възложената работа качества е прието за недоказано не по съображения, че твърдението за отрицателни факти не се доказва чрез установяване на положителни факти, а поради преценката на съда, че доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна връзка, не установяват по категоричен начин ищецът да не притежава професионалните и лични качества, необходими за изпълнение на трудовите му задължения. А изводът на въззивния съд, че обективното състояние „липса на качества“ е нетрайно, ако продължителността му е два месеца, не е обусловил решаващите изводи за неоснователност на исковете, тъй като причината за отхвърлянето им е недоказване на твърдението за липса на професионални и лични качества, е не доказаност на отделни прояви, сочещи на липса на качества, но недостатъчна продължителност на това обективно състояние. В този смисъл, отговорът на въпроса кога обективното състояние „липса на качества“ е трайно не би бил от значение за изхода на спора.
В останалата си част изложението съдържа оплаквания за неправилност на решението, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, разглеждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
С оглед на горното, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното решение.
При този изход на делото [фирма] ще следва да бъде осъдено да заплати на П. И. И. сумата 600 лв. разноски за касационната инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7862 от 28. 10. 2016 г. по гр. д. № 10650/2016 г. на Софийски градски съд, II-д ГО в частта, с която е потвърдено решение от 07. 07. 2016 г. по гр. д. № 14312/2016 г. на СРС, 62 с-в в частта, с която са уважени предявените от П. И. И. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за сумата 5505, 95 лв.
ОСЪЖДА [фирма], на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. И. И. сумата 600 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: