3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 465
С., 05.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 17 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 84-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.Ст.З. и Ш. М. Ф. от г.Ст.З. срещу въззивното решение от 24.11.10г. по т.д.№894/10г. на АС-г.П., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.07.10г. по т.д.№57/10г. на ОС-г. Ст.З..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.1ГПК основание.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по следният въпрос, който касаторът определя като обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, а именно необсъждане на направеното от ищеца признание на факт-точното изпълнение на задълженията на ответниците, предвидени в сключените между страните по делото споразумения, което обуславяло нарушение на чл.175 ГПК, както и необсъждане на останалите възражения, релевирани от ответниците по иска-касатори в настоящето производство в хода на делото.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на делото е иск, предявен на основание чл.422ГПК от Н. С. К. от г.Ст.З. срещу [фирма]-г.Ст.З. и Ш. М. Ф. от г.Ст.З. с която иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че те му дължат солидарно сумата 230 х.лв., представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед, издадена на 11.08.08г. с падеж 31.08.09г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.09г. до окончателното й изплащане, във връзка с което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 4.12.09г. по ч.г.д. №5394/09г. по описа на РС-г.Ст.З..
Формулираният от касатора материалноправен въпрос няма характеристиката на обуславящ изхода на делото, което съгласно т.1 от ТР№1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходима преценка за наличие на заявеното в тази връзка основание по чл.280ал.1т.1ГПК.Това са процесуални въпроси, които имат отношение към преценката за евентуално нарушение на съдопроизводствените правила и които след конкретна преценка биха евентуално представлявали отменително основание по чл.281т.3 ГПК, но в никакъв случай не могат за обосноват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280ал.1т.1ГПК.
От данните по делото, в т.ч. и от представените по делото споразумения между страните от 6.04.10г. и 3.05.10г., тълкувани при условията на чл.20 ЗЗД се установява, че крайния срок договорен от страните до който те се съгласяват дължимата сума, възлизаща на 209 х.лв.по процесния ЗЗ да бъде заплатена е 15.05.2010г. Плащане в този срок не е направено от солидарните длъжници-касатори в настоящето производство. Плащането е осъществено със забава на 20.05.10г. с мемориален ордер на М. [фирма] от същата дата, поради което правилно е прието от въззвният съд в съобразителната част на обжалваното решение, че разликата от 21х.лв. между първоначалното задължение от 230х.лв. и изплатената сума от 209 х.лв. е дължима, така както ответниците [фирма]-г.Ст.З. и Ш. М. Ф. от г.Ст.З. са я признали с молбата си от 8.04.2010г./вж.л.62/.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 24.11.10г. по т.д.№894/10г. на АС-г.П., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.07.10г. по т.д.№57/10г. на ОС-г. Ст.З..
На ответника по касационната жалба Н. С. К. от г.Ст.З. не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция на основание чл.78 ал.3 ГПК, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.11.10г. по т.д.№894/10г. на АС-г.П., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.07.10г. по т.д.№57/10г. на ОС-г. Ст.З..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: