О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 23.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 75/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. и М. С. С. и двамата от гр. Б., срещу въззивно решение от 23.06.2008г. по гр.дело № 880/2007г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се въпроси относно установяване елементите от фактическия състав на иска по чл.109 ЗС, обуславящи отговорността на ответника по него, както и относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото по реда на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, установяващи, че действията на ответника надхвърлят пределите на позволеното и създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост. Твърди се, че даденото разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС като сочи конкретни решения.
Ответникът по касация Б. Ц. К., гр. Б., оспорва касационната жалба в писмено становище. Счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 26.09.2007г. по гр.д. № 680/2007г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на С. К. С. и М. С. С. , гр. Б., срещуБ. Ц. К. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградените до двуетажната жилищна сграда в УПИ ХІІІ-974, кв.120 по плана на гр. Б., две незаконни постройки и струпаните в имота строителни и битови отпадъци, с което нарушава правото на собственост на ищците върху процесния имот, ограничавайки достъпа им до него.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са собственици на 80/276,65 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място и на втория етаж от двуетажната жилищна сграда. Ответникът по иска не притежава право на собственост или друго вещно право върху имота. Той е бивш съпруг на С. К. , бракът му с която е бил прекратен през 2002г., след което тя чрез делба помежду им е станала собственик на първия жилищен етаж от къщата и на едноетажната жилищна сграда /търговски обект/ в дворното място. След смъртта и през 2006г. имотите са наследени от децата и. Относно иска за премахване на незаконните постройки до двуетажната жилищна сграда, съдът е приел, че те са изградени без наличие на необходимите строителни книжа, но е недоказано, че препятстват достъпа на ищците до дворното място. Самите ищци са се лишили от ползването на част от мястото, оставаща извън частта, която ползват, чрез ограждане. Не е установено ответникът да е изградл процесните постройки, нито пък да е струпал строителни и битови отпадъци.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Трайна е практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Трайна е и практиката на ВКС относно установяване елементите от фактическия състав на чл.109 ЗС за успешното провеждане на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни действия, които препятстват упражняването на това право. Поставените от касаторите въпроси, имащи значение за изхода на спора, са решени от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС по приложение, както на процесуалния закон – чл.188, ал.1 ГПК/отм./, така и по приложение на материалния закон – чл.109 ЗС. В случая в изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторите не са конкретизирали необсъдените факти и обстоятелствата по действия на ответника, които препятстват упражняването правото на собственост на ищците, а само са развили доводи за необоснованост на съдебния акт. Въпросите обаче са относими към доказателствената тежест в процеса и преценката на установените факти, а оттук и обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение обаче би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите с въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007г./ факултативност на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и относно въпросите по приложението на чл.109 ЗС в случаите на „незаконосъобразни действия на несобственика спрямо правото на собственика”. Даденото от въззивния съд решение не е в противоречие, а в съответствие с трайната практика на ВКС /в т.ч. приложените от касаторите/ за характера на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни действия вкл. и извършвани такива в имота от трето лице, които смущават упражняването на правото на собственост на ищците, тъй като решаващите изводи са за неустановеност на такива действия на ответника, което е въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса.
Не е налице и второто от посочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доводите,че с разглеждане на спора ще се допринесе за правилното тълкуване на споровете, възникнали по чл.109 ЗС, не обосновават допустимост на касационното обжалване на това основание. Налице е трайна съдебна практика по приложение на закона в идентични хипотези и не се налага такова тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2008г. по гр.дело № 880/2007г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.