О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 10.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 358 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Ч., С. И. Ч., С. И. Ч., А. М. Н., К. А. Н., Г. А. К., З. И. К. против определение № 181 от 03.06.2011г. по гр.д.№ 1203/2010г. на ВКС ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от тях против възивно решение № 132 от 04.06.2010г. по гр.д.№ 110/2009г. на Смоленски окръжен съд.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, поради това, че към момента на постановяване на определението, единия от ищците е бил починал, поради това, че не е посочена цената на иска от ищците, поради което е неприложим чл. 280, ал.2 от ГПК и че обжалваемият интерес е определен неправилно и произволно от съда.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е взел предвид, че оценката на процесните два земеделски имота: е 384 лв. и тя определя обжалваемият интерес. Тъй като е под 1000 лв., на основание чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция, касационната жалба е недопустима. Взето е предвид и това, че при обжалване на първото възивно решение от ищците, те са посочили цена на иска в размер на 384 лв. за двата имота и са представили оценка на двата земеделски имота в такъв размер / л. 26, 27 и 28 от ч. гр.д.№ 145/2009г. Тяхната касационна жалба също е била върната поради обжалваем интерес под 1000 лв.
Определението е правилно.
Предмет на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ са два земеделски имота: от 4 дка в м. “Бърцето” и от 1 дка в м. “Брашево Б.” и двата в землището на [населено място]. Първоначално ищците Е. А. Х. и Б. К. Х. не са посочили цена на иска и не е била представено удостоверение за цената на процесните имоти. При обжалване на първото въззивно решение са дадени указания на ищците от ВКС да посочат обжалваем интерес и доказателства за цената на иска. С изрична молба на л. 26 от ч. гр.д.№145/2009г. те са посочили че обжалваемият интерес е 384 лв. и доказателства за цената на двата имота в същия размер. Затова е неоснователен доводът в настоящата частна жалба от ответниците, че не е посочена цена на иска по чл. 14, ал.4, или обжалваемият интерес. Следва само да се отбележи, че при не посочване на цената на иска от ищеца, исковата молба е нередовна и съдът дава указания, но това няма за последица неприложимост на чл. 280, ал.2 от ГПК. Никой не може да черпи права от собственото си, несъобразено със закона поведение.
Неоснователен е и доводът, че определението е недопустимо. Съгласно чл. 229, ал.2, изр..2 от ГПК, когато страна по делото е починала след приключване на съдебното дирене, конституирането на наследниците се извършва след постановяване на съдебния акт. Ищецът Е. Х. е починал на 20.10.2010г., а съдебното дирене пред въззивния съд е приключило на 11.05.2010г. Пред ВКС делото е разглеждано само м закрито заседание. Отделно от изложеното, правата на ответниците не са засегнати и те не могат да правят доводи за нарушаване правото на участие в процеса от името на наследниците на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в първоначалната й редакция преди изменението /ДВ бр.100/2010 г./, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1000 лв. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК за обжалваемост на делата по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права.
В закона не е дадена легална дефиниция на понятието “обжалваем интерес”, но според приетото в правната доктрина и в съдебната практика, под това понятие следва да се разбира паричната оценка на предмета на делото във въззивната инстанция. Като се има предвид, че съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото представлява цена на иска, то следва, че обжалваемият интерес не може да бъде по- голям от цената на иска..
Цената на иска се посочва от ищеца, Ищците са посочили и обжалваемият интерес в същия размер и той не може да е различен за ответниците.
С оглед изложеното, правилно съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв., поради което определението следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 181 от 03.06.2011г. по гр.д.№ 1203/2010г. на ВКС ІІ гр.о.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: