О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
[населено място], 14.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1667/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Я. В. С.,процесуален представител на ищеца по делото Д. Г. А. срещу определение № 945 от 20.03.2018г. по в.гр.дело №3370/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение молбата му за изменение на решението с присъждане в негова полза на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 1356 лв.В нея са наведени оплаквания за неправилност на определението и е направено искане за отмяната му с присъждане на възнаграждението.
Ответникът по частната жалба ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 248 ал. 3 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК съдебен акт.
За да отхвърли искането на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда,предвиден в чл.38 ал.2 ЗА, въззивният съд,постановил акта по същество, е посочил, че липсва договор между представителя и представлявания в процеса пред въззивната инстанция,от който би могъл да се направи извод дали възнаграждение се следва по повод само на въззивната жалба на ищеца или и по тази на ответника; доколкото и двете въззивни жалби са оставени без уважение и по тази причина разноски изобщо не са присъждани,а, съгласно чл.38 ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение по посочения ред само ако насрещната страна е осъдена за разноски,липсата на последното условие е отчетена като основание на адвоката да бъде отказано присъждане на възнаграждение в негова полза.
Така постановеното определение на апелативния съд е неправилно.
Въззивното производство по описа на Софийски апелативен съд е било образувано по повод постъпили две въззивни жалби – на ищеца /срещу частта от първоинстанционното решение,с която искът му е отхвърлен за разликата от 70 000 лв. до 120 000 лв./ и на ответника /срещу частта,с която той е осъден да заплати на ищеца сумата 70 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2599,73 лв. – за имуществени такива/ . Обжалваемият интерес на ищеца е в размер 50 000 лв.,а този на ответника – 72 599,73 лв. Във въззивното производство ищецът е бил представляван от адвокат Я. С., който по силата на сключен между тях договор е приел да осъществи правна защита и съдействие,като изготви и депозира въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и осъществява процесуално представителство пред апелативния съд.С постановеното въззивно решение е потвърдено изцяло решението на Софийски градски съд,респ. – и двете въззивни жалби са оставени без уважение.
Съгласно правилата на чл.78 ГПК при благоприятен за страната изход тя има право да иска заплащане на направените от нея разноски, включително адвокатско възнаграждение, съразмерно на частта от иска,по отношение на която решението е в негова полза.Когато на тази страна е била оказана от адвоката безплатна помощ същият има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се присъжда в тежест за плащане от противната страна по спора. В случая ищецът-въззивник е бил защитаван във въззивното производство от адв.С. безплатно в хипотезата на чл. 38 ал. 1 т.2 ЗА,като възлагането касае процесуално представителство в хода на цялото производство през апелативния съд; в това производство изходът за него е бил благоприятен в частта относно присъденото му обезщетение /общо за сумата 72 599,73 лв./, доколкото въззивната жалба на ответника срещу тази част от решението е била отхвърлена.Следователно на адв.С. се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 4 от наредбата, което, изчислено върху посочения интерес, възлиза на 2708 лв. Тъй като пълномощникът е поискал изрично да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 1356 лв. /с включен ДДС/,това искане, предвид наличието на изискуемите предпоставки на закона,следва да бъде уважено изцяло.
Определението на въззивния съд,с което е постановен отказ,подлежи на отмяна.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 945 от 20.03.2018г. по в.гр.дело №3370/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение молбата му за изменение на решението с присъждане в негова полза на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 1356 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Позитано“№5 да заплати на адвокат Я. В. С. – САК на основание чл. 38 ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1356 лв. с ДДС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.