3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 15.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИРИНА ПЕТРОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №127/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Юробанк България „ АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на Д. П. К., срещу решение №1214 от 17.05.2018г. по гр.д.5798/17г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.2 предложение 3-то ГПК. Това свое твърдение, същият е извел от оплакване за това, че въззивният съд неправилно бил тълкувал уведомлението за предсрочна изискуемост, „грешно било и разсъждението „ на въззивния съд относно изпращане на пощенска пратка чрез куриер, като в този смисъл са развити и подробни оплаквания за неправилност на акта.
Касаторът е поддържал единствено основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, касаторът е обосновал с общи оплаквания за нарушение на материалния закон, чрез изразено несъгласие с конкретни фактически изводи на състава т.е. с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност по отношение, на която липсват изложени каквито и да било доводи, съобразно изложеното.
Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.2 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход, насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане съобразно чл.287,ал.4 ГПК. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените, надлежно поискани и доказани разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 5065лв.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1214 от 17.05.2018г. по гр.д.5798/17г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Юробанк България„ АД, [населено място] да заплати на Д. П. К. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 5065лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: