7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 16.10.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 732 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№10470/27.10.2017г., подадена от Ц. Й. И. и Д. Й. И. чрез процесуалния им представител адв.Е. А. от АК-гр.Велико Т., срещу решение №332/15.08.2017г., постановено от Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д.№357/2017г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Е. С. М. иск с правно основание чл.42, буква „б“ ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 03.10.2011г., обявено на 27.12.2012г. от Нотариус Р. М., рег.№405, според което Н. М. Т. завещава на Е. С. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, поради това, че при съставяне на завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН завещанието да е написано и подписано от завещателя Н. М. Т., а в същото се съдържат поправки и няма достоверна дата, както и иск с правно основание чл.43, ал.1, буква „а“ ЗН за обявяване недействителността /унищожение/ на саморъчно завещание от 03.10.2011г., обявено на 27.12.2012г. от Нотариус Р. М., рег.№405, според което Н. М. Т. завещава на Е. С. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава /да действа разумно и да ръководи постъпките си поради заболяване/, като неоснователен и недоказан.
В изложението към подадената от Ц. Й. И. и Д. Й. И. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /в редакцията на процесуалния закон към момента на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси, имащи също така значение за точното прилагане на закона, както следва:
1.За да уважи иск с правно основание чл.42, буква „б“ ЗН съдът задължен ли е да обсъди заключенията на съдебно-графологичните експертизи в съвкупност с всички събрани по делото доказателства;
2.Може ли със свидетелски показания да се доказва датата на съставяне на саморъчното завещание.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Е. С. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Поддържа също така, че жалбата не отговаря и на изискванията на процесуалния закон за редовност, доколкото е подадена от адвокат без учредена представителна власт пред ВКС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и при спазване изискванията на процесуалния закон за наличие на представителна власт на адвоката-пълномощник на касаторите – в производството пред първоинстанционния съд е представено пълномощно, с което Д. Й. И. е упълномощила адв.Е. А. да я представлява пред всички инстанции до приключване на производството по делото /лист 96, 97 от гр.д.№3503/2015г. по описа на РС-Велико Търново/, като е потвърдила представителната власт в проведеното на 17.05.2016г. открито съдебно заседание. Аналогично пълномощно, с което Ц. Й. И. упълномощава адв.Е. А. да я представлява пред всички инстанции до приключване на производството по делото, е представено пред въззивния съд /лист 31 от в.гр.д.№357/2017г. по описа на ОС-Велико Търново/, доколкото представеното пред първоинстанционния съд пълномощно /лист 98 от гр.д.№3503/2015г./ ограничава представителната власт само за първоинстанционното производство.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Д. Й. И. и Ц. Й. И. са предявили срещу Е. С. М. искове за прогласяване недействителността на саморъчно завещание от 03.10.2011г., с което Н. М. Т., починала на 23.12.2012г., е завещала на Е. С. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, с твърденията, че завещанието не е написано и подписано от завещателката, че липсва достоверна дата на неговото съставяне, както и че към момента на съставянето му завещателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни.
Взето е предвид обстоятелството, че саморъчното завещание е било предадено за съхранение на нотариус на 19.01.2012г. /приживе на наследодателката/ и е обявено след смъртта на наследодателката по надлежния ред, при което нотариусът е констатирал при предаването му, че завещанието е надлежно датирано и подписано с посочените при приемането му за съхранение поправки.
Взето е предвид също така, че с оглед оспорване автентичността на завещанието по делото са назначени и приети единична съдебно-графологична експертиза и тройна съдебно-графологична експертиза, при което като сравнителен материал на почерка и подписа на наследодателката е ползвано приетото като сравнителен материал и неоспорено от ищците /доколкото оспорването е извършено извън преклузивния срок за това и не е допуснато/ пълномощно от 29.08.2011г., заверено от кмета на [населено място], с което Н. Т. е упълномощила Е. С. М. да я представлява и което пълномощно съдържа подпис на упълномощител и изписани ръкописно до подписа трите имена на Н. М. Т., както и заявление за издаване на БДС на ОД на МВР – В.Т. №1544/22.03.2000г., което не е приложено към експертизата, нито е представено и прието по делото. Посочено е, че като сравнителен материал тройната СТЕ е ползвала и искане и договор за издаване на дебитна карта на физическо лице, като след направените графически изследвания на завещанието и сравнителния материал /пълномощното от 29.08.2011г. и заявлението за издаване на БДС/ вещото лице, изготвило единичната СГЕ, е констатирало, че ръкописният текст, с който е написано саморъчното завещание и „Н. М. Т.“ от пълномощното от 29.08.2011г., са написани от едно и също лице, като едно и също лице е положило и подпис под тези два документа, докато подписът под завещанието и подписът под заявлението за издаване на БДС не са положени от едно и също лице. Взето е предвид, че същите констатации са направили и вещите лица, изготвили тройната СГЕ, които обаче са посочили, че според тях подписите от името на Н. Т. в искане и договор за издаване на дебитна карта на физическо лице са негоден сравнителен материал, доколкото отразените в тях графически знаци не са достатъчно съвкупни, индивидуални и устойчиви. Взето е предвид и изявлението на в.л.М., изготвило единичната СГЕ, че заявлението за издаване на БДС му е предоставено от ОД на МВР и съдържа три подписа, които са идентични, както и че лицето може да е положило подписа си както в паспортната служба, така и в мобилна станция на място в дома му, ако е трудно подвижно, но в случая няма данни къде е написано и подписано заявлението и в неговата практика се е случвало заявление за издаване на документ за самоличност, да не е подписано от лицето, от което изхожда, без да може да посочи причината за това.
Посочено е, че като сравнителен материал по делото са приети и пълномощно от 18.08.2011г., в което подписът на упълномощителя Н. Т. е заверен от нотариус и молба до председателя на съвета за взаимно осигуряване членовете на ТПК от 29.07.1967г., които документи са оспорени от ответника Е. С. М. досежно тяхната автентичност, като в приета по делото СГЕ, изготвена от в.л.М., е дадено заключение, че подписът за „упълномощител“ в пълномощното от 18.08.2011г. и подписите, положени от името на Н. М. Т. в искане за издаване на дебитна карта на физически лица и заявление за издаване на БДС, са положени от едно и също лице, както и че подписът за „упълномощител“ в пълномощното от 18.08.2011г. и подписът за „упълномощител“ в пълномощното от 29.08.2011г. не са положени от едно и също лице. Предвид това, както и предвид изложеното от вещите лица, изготвили тройната СГЕ, чието заключение съдът е възприел като компетентно, мотивирано, обстойно и обективно, вкл. досежно негодността на подписите върху искане за издаване на дебитна карта като графически материали, съдът не е възприел заключението на в.л.М. и въз основа на заключението на тройната СГЕ и показанията на св.М. С. М., брат на ответника Е. С. М., който е станал очевидец на съставяне на завещанието, е приел, че завещанието е написано и подписано от сочената за негов автор Н. М. Т..
Изрично е посочено, че проверката за автентичността на оспорения документ следва да бъде извършена съгласно чл.194, ал.1 ГПК чрез сравняване с други безспорни документи, разпит на свидетели и чрез вещи лица, като експертизите следва да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото. Взето е предвид обстоятелството, че такъв безспорен документ е пълномощното от 29.08.2011г., заверено от кмета на [населено място], съдържащо както подпис, така и почерк на лицето, посочено като упълномощител /Н. М. Т./, като кметът е удостоверил подписа според правомощията си съгласно чл.83 ЗННД, т.е. по надлежния ред, както и че в частта, обективираща изявлението на длъжностното лице /кмета/, че лицето се е явило пред него и е положило подписа си, документът е официален. Предвид това и на основание чл.179, ал.1 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че това пълномощно не е оспорено като сравнителен материал, съдът е приел за установено, че подписът, съдържащ и изписаното до него име, е положен от Н. М. Т., а от заключенията на двете експертизи /единична и тройна СГЕ/ се установява, че подписът и почеркът на завещанието и в пълномощното от 29.08.2011г., са изпълнени от едно и също лице, а именно от Н. М. Т..
Посочено е също така, че обстоятелството, че Н. Т. е написала саморъчно и подписала завещанието от 03.10.2011г. е установено и от показанията на св.М. М., който е очевидец на написването на завещанието на посочената в него дата.
По отношение на пълномощното от 18.08.2011г. въззивният съд е приел , че не може да служи като сравнителен материал при извършване проверката за автентичността на процесното завещание, на първо място поради факта, че същото не безспорен документ, както изисква чл.194, ал.1 ГПК, както и доколкото след оспорването по делото не е установено по категоричен начин това пълномощно да е било подписано от завещателката, вкл. чрез допуснатите по делото СГЕ.
Изложени са също така съображения, че заявлението за издаване на БДС датира 11 години преди съставяне на завещанието и за такъв дълъг период от време, особено в напреднала възраст, е логично да настъпят промени в двигателните умения, рефлектиращи върху почерка и подписа на лицето, а оттам и че сравняването с такъв документ не е достатъчно обективно, както и с оглед изявленията при разпита на в.л.М. досежно този документ.
Изложени са и съображенията на съда досежно годността като сравнителен материал и на молба до председателя на Съвета за взаимно осигуряване към ТПК от 1969г., а именно, че документът е подаден от лице, различно от завещателя и датира отпреди 42 години преди съставяне на завещанието, поради което според въззивния съд е несериозно и абсолютно необективно да се извършва сравняване на подпис, положен през 2011г. с подпис от този документ.
За неоснователно е прието твърдението, че завещанието няма достоверна дата, по съображения, че същото съдържа дата както в началната част, така и в края на документа, поставена преди подписа на завещателя.
Изложени са съображения и досежно наличието на поправки в завещанието, като е прието, че същите не опорочават същото, доколкото са описани в протокола на нотариуса при предаването му на съхранение, както и доколкото са несъществени, некасаещи същественото съдържание на завещанието.
За несъстоятелно е прието твърдението, че към момента на съставяне на завещанието наследодателката е страдала от заболяване „съдова деменция“, поради което не е била в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си, доколкото от събраните по делото доказателства /протокол на ЛКК от 20.07.2012г.; медицинска характеристика на кандидат-потребителя за ползване на социални услуги от 20.07.2012г. и заключение на съдебно-психиатрична експертиза/ се установява, че Н. Т. действително е страдала от „съдова деменция“ към момента на съставяне на завещанието, но е била в състояние да действа разумно към този момент, доколкото смущенията, характерни за мозъчно-съдовата болест при нея са били епизодични, а видно от съдържанието на завещанието и според вещото лице, то е написано в състояние на запазено или възстановено съзнание и липсват елементи на разкъсаност и немотивираност. Обсъдени са и показанията на свидетелите досежно способността на наследодателката да разбира свойството и значението на постъпките си, при което са изложени съображения кои от тези показания съдът кредитира и защо.
В съответствие с константната практика на ВКС съдът е приел, че изводът за автентичността на оспорен документ следва да се основава на безспорни документи като сравнителен материал, на свидетелски показания и експертни заключения, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тази насока в тяхната съвкупност, изложил е съображенията си за всяко едно от тези доказателства и то в логическа последователност и на основата на правилата на формалната житейска логика.
В същия смисъл е и разрешението, съдържащо се в представеното от касаторите решение №315/25.10.2013г., постановено от състав на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1301/2013г, че заключението на вещото лице е доказателствено средство, което служи на съда за разкриване истината по делото, като съдът не е обвързан от заключението и го обсъжда наред с всички доказателства по делото, като го преценява заедно с установените по делото факти по свое вътрешно убеждение – в случая такива съображения се съдържат и в обжалваното решение, като за формиране на крайния си извод съдът е анализирал и обсъдил както изслушаните СГЕ, така и показанията на разпитаните по делото свидетели и поотделно всеки един от документите, използвани от вещите лица като сравнителен материал.
Не е налице противоречиво разрешаване и по отношение изискването вещите лица да работят с оригиналните документи, представени като сравнителен материал, доколкото и в представеното от касаторите решение №91/01.04.2015г. на състав на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№5960/2014г. е посочено, че отсъствието на оригинален документ само по себе си не е пречка за установяване на автентичността на оспорения документ, доколкото е възможно оригиналът на документа да липсва по причини, които законът признава за извинителни.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и с оглед твърдян несъответствие на даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси с представеното с изложението решение №90/27.06.2014г. на състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3433/2013г., доколкото в това решение е изразено становище по въпрос, касаещ начина, по който следва да бъде заявено оспорването на саморъчно завещание, докато по настоящето дело подобен въпрос не е бил поставян.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса може ли със свидетелски показания да се доказва датата на съставяне на саморъчното завещание, доколкото в настоящия случай показанията на свидетеля М. са послужили като доказателство единствено във връзка с направените по делото оспорвания, в които случаи процесуалният закон допуска това доказателствено средство, и при съобразяване на обстоятелството, че завещанието е оставено на съхранение при нотариус приживе на наследодателката, т.е. най-късно на 19.01.2012г. е било съставено.
Изводите на въззивния съд по приложението на материалния и процесуален закон съответстват на практиката на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата от 1500лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №332/15.08.2017г., постановено от Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д.№357/2017г. по подадената от Ц. Й. И. и Д. Й. И. касационна жалба с вх.№10470/27.10.2017г.
ОСЪЖДА Ц. Й. И. и Д. Й. И. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Е. С. М. сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: