О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
С..02,11,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 1835/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. И. Т. от [населено място] против определение № 364 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 433/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – И. Г. Г. е на становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.Останалите ответници не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, касаторът Т. е изброила всичките основания по чл.280, ал.1 ГПК.Посочила е, че счита определението на ПАС за процесуално недопустим акт, мотивирано с довода за това, че същият съд, макар и в друг състав вече се бил „занимал с този въпрос”, като е постановил определение №410/15г., с което било възприето разбирането на страната относно начина на определяне на размера на дължимата държавната такса. Поставени са въпросите: 1) „Искът по чл.464, когато е обвързан с иска по чл.135 от ЗЗД спада ли към категорията на оценяеми искове по смисъла на чл.69, ал.1 ГПК?”. „Как се определя имуществения интерес, когато се защитава едно благо с няколко на брой иска?” и 3/ „ Разпореждането, с което исковата молба се оставя без движение за внасяне на допълнителна държавна такса поставя ли началото на производство по чл.70, ал.2 ГПК?”.По третият въпрос, страната лаконично е заявила, че поставя същият, тъй като според нея той бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По другите въпроси са посочени три определения на ВКС, с кратко изложение на твърдение за наличие на противоречивото им разрешаване. Други доводи не са развити.
Доводът за недопустимост на постановеният съдебен акт е правно необоснован като несъобразен с правната природа на определението като акт на съда, който не предпоставя сила на пресъдено нещо, а оттам и не може да обоснове недопустимост на последващо произнасяне на състава по същият въпрос.
Касаторът не обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. Първият поставен въпрос не е свързан с решаващите правни изводи на съда, обусловили обжалвания резултат, тъй като съставът е приел, че ищцата е предявила в обективно съединение три иска – с които се цели обявяване на недействителност спрямо нея на три сделки, като е направен извод, че съобразно разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса за всеки от тях. Съдът не е разглеждал поставеният от страната въпрос, чиято релевантност евентуално би била определима, с оглед оставяне в сила на определението на първостепенния съд,с което е указана цена за всеки един от исковете т.е. приети са за оценяеми. В тази насока следва да се отбележи, че цитираното определение на ВКС, І т.о.-402/12г. не само не противоречи, но и е в пълно съответствие с изрично приетото, че иска по чл.464 ГПК е оценяем иск.Следователно, по този въпрос страната не установява основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият въпрос може да бъде приет за релевантен. Но по същият не е обоснован допълнителен критерий, тъй като соченото определение дава отговор на въпроса в хипотеза на защита на едно цялостно неделимо претендирано благо, което може да бъде получено само веднъж и за което съобразно чл.71, ал.1 ГПК се дължи държавна такса определяема съответно на благото. Докато в разглежданият случай се претендира недействителност на три сделки срещу различни лица и с различен предмет.
Третият поставен въпрос не е релевантен тъй като не е разглеждан от въззивният съд и не е включен в предмета на спор. Отделно от това страната не обосновава и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съобразно т.4 на ТРОСГТК №1/09г. изисква конкретни доводи по разясненото му със задължителна практика съдържание, каквито в случая въобще не са излагани, тъй като касаторът Т. се е задоволила само да възпроизведе текста на нормата.
С оглед изложеното, частният касатор не обоснована поддържаното от него за установеност на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 , 2 и 3 ГПК.и при така представеното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на определението на ПАС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 364 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 433/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: