4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 1686 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 53 от 19.02.2019 г. по в. гр. д. № 46/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 1412 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 4753/2017 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. С. Б. срещу Т. И. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъде осъдена ответницата да премахне незаконно изградената плътна оградна стена /плътна ограда/, изградена на дворищно-регулационната линия между УПИ …. и УПИ …. в кв…. по плана на [населено място], като се намали размера ? до допустимите 0.60 м.
Въззивният съд е приел, че предмет на спора е искането на ищеца да се осъди ответницата да намали височината на плътната част между двата имота до допустимите 0,60 м. След анализ на доказателствата по делото е приел, че процесната ограда представлява незаконен строеж по отношение височината на оградата, която е с 15 см над допустимата, но не представлява незаконен строеж по отношение плътната част на оградата, тъй като е счел, че нормите на чл. 48, ал. 3 и 4 ЗУТ за отстояние на оградата от съседния парцел имат защитна цел по отношение на светлата част от жилищна сграда, изградена в съседния имот, която има прозорец от страната на оградата. В имота на ищеца няма изградена жилищна сграда по протежение на оградата, която да има прозорец от страната на оградата, поради което плътната част на оградата в този случай може да бъде над 0,60 м. Също така е приел за установено, че оградата попада изцяло в имота на ответницата по иска. По възраженията на ищеца –въззивник е приел, че видът и характерът на нарушението (построяването на ограда в собствен имот, която да надвишава допустимия размер с 15 см.) са такива, че не се презумира неоснователно въздействие върху вещта, без да е необходимо да се доказва с какво конкретно нарушението пречи на собственика да ползва пълноценно вещта според нейното предназначение. Приел е за недоказано възражението на ищеца, че установената по делото повреда на външната мазилка на неговата жилищна сграда е от оградата като техническо съоръжение. По възражението на ищеца, че се ограничава достъпът до видимото пространство (нарушава се гледката), е прието, че това обстоятелство не се защитава от закона.
Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска за премахване на незаконно изградената плътна оградна стена се свеждат до това, че макар и незаконна по отношение на височината ?, не е доказано по какъв начин тя пречи на ищеца при упражняване правото му на собственост върху неговия недвижим имот.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Х. С. Б..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следният въпрос: „Длъжен ли е ищецът, при изградена плътна оградна стена на дворищно-регулационната граница на два съседни УПИ в нарушение на императивни строително-технически правила за допустимата нейна височина, да доказва с какво това нарушение му пречи при упражняване правото му на собственост, или самият факт на допуснатите нарушения на тези правила са доказателство за такова пречене, респективно – основание за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС?“ Счита, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според него даденият с обжалваното решение отговор на този въпрос противоречи на разрешението, прието в Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според мотивите на което ако действията на ответника са в нарушение на строителни или хигиенни норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседния имот по предназначение, те представляват пречка за собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Ответницата в производството Т. И. С. е подала писмен отговор срещу касационната жалба, с който моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.109 ЗС, което подлежи на касационен контрол без оглед цената на иска, тъй като попада в изключението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не е налице обаче основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният въпрос отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Формираната противоречива практика на ВКС по този въпрос е преодоляна с разрешението, дадено в т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според което за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Настоящият състав намира, че доказването на това обстоятелство става като се посочат конкретни факти, за които ако бъдат доказани по делото като осъществени, може да се направи извод, че действително са създадени пречки да се упражнява спокойно вещното право на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Тезата на жалбоподателя е, че искът му за премахване на незаконно изградената плътна оградна стена е основателен само поради това, че тя се явява изградена в нарушение на съответните строителни норми. Във връзка с необходимостта да се посочи какви пречки по чл. 109 ЗС са създадени за него вследствие незаконното изграждане на оградата, жалбоподателят не е изтъкнал факти, извън общите твърдения за извършеното от ответната страна незаконно строителство на оградата, което е установено по несъмнен начин по делото. Следователно обжалваното въззивно решение е в пълно съответствие с посоченото тълкувателно решение, тъй като решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС се състои в това, че няма данни процесната ограда да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Допълнително следва да се отбележи, че въззивният съд е стигнал до горепосочения решаващ извод след анализ на доказателствения материал по делото, като е извършил конкретна преценка дали естеството на нарушението на строителните норми е такова, че самият факт на нарушението да е достатъчен, за да се приеме, че са създадени пречки ищецът да ползва имота си, без да е необходимо последният да ги доказва. Наличието на такава преценка в мотивите на обжалваното решение, направена след обсъждане на приложимите строителни правила и норми, тълкувани от съда в контекста на тяхната цел да определят защитимото право на достатъчна осветеност в жилището на съседния имот, е в пълно съответствие с указанията, дадени в посоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, поради което не се разкрива противоречие, което да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса за преченето следва да се добави и това, че не само въпросната плътна ограда /представляваща непокрита калканна стена на стопанска постройка в имота на ответника/, е построена на регулационната линия между двата съседни имота, но и жилищната сграда на ищеца, като нейната калканната стена към имота на ответника също не е покрита.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 19.02.2019 г. по в. гр. д. № 46/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: