3
гр. д. № 4036/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 466
София, 26.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4036/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. И. М. от [населено място], срещу решение № 80 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 754/2012 г. на Шуменски окръжен съд, с което е изменено първоинстанционното и е постановено решение по съществото на спора, с което е уважен предявения от Х. И. М. срещу касаторката иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като е намалено извършеното от наследодателката на страните Е. Н., тяхна майка, дарение в полза на Ф. М. на 1/5 ид. ч. от поземлен имот № 429А, в кв. 226 по плана на [населено място] и на ? ид. ч. от построената в него жилищна сграда на площ от 71 кв. м. и е възстановена запазената част на ищцата Х. М. от наследството на Е. Х. Н. в размер на 2001.73/5200 ид. ч. (на стойност 2001.73 лв). Касационният довод е за постановяване на решението при неправилно прилагане на материалния закон. Допускането на касационна проверка на решението се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, по разрешения от съда въпрос: спазена ли е установената от закона форма за извършване на приживна делба чрез дарение, със сключен приживе между наследодателите и наследниците със запазена част писмен договор, с който страните са се съгласили едната наследница да получи имота, предмет на дарения, а другата да получи за уравнение на дела си в него парична сума, след което наследодателят е сключил и договор за дарение с едната наследница със запазена част.
Ответницата по касация Х. М. оспорват наличието на заявеното основание за допускане на касационна проверка на обжалваното решение, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, съдът е приел за установено, че наследодателката Е. Н. е починала на 15.09.2006 г. и оставила за наследници две дъщери – страните по делото. Приживе тя се е разпоредила с притежаваната от нея идеална част от описания имот в [населено място] в полза на дъщеря си Ф. М. с две дарения: първото сключено от нея и съпругът й през 1991 г., за което е съставен н. а. № 146, т. VІІ, н. д. № 1907/1991 г. и второто през 1993 г., за което е съставен н. а. № 182, т. ХV, н. д. № 2864/93 г. Като се е разпоредила изцяло с притежаваните от нея ид. части от имота, е надвишила разполагаемата си по закон част, възлизаща на 1/3 ид. ч. (чл. 29, ал. 2 ЗН), с което е накърнила запазената част на ищцата Х. М., която е в размер на 1/3 ид. ч.
Представеният от касаторката „договор-разписка”, сключен между страните по делото приживе на родителите им на 31.07.1993 г., с който страните са се съгласили родителите им да извършат приживна делба по отношение на притежавания от тях в режим на семейна общност имота в [населено място] чрез дарение, като го дарят на дъщеря си Ф. М., а тя е поела задължението и платила на сестра си Х. М. сумата 30 000 лв., съдът е намерил, че няма характер на валиден договор за приживна делба, поради това че не е сключен в предвидената от закона форма.
Разрешението на материалноправен въпрос за характера на сключения между страните „договор- разписка”, е формирано при правилно прилагане на закона. Приживна делба на наследство може да бъде извършена чрез дарение или чрез завещание. Като договор за приживна делба чрез дарение може да се определи този договор за дарение, сключен в предвидената нотариална форма, когато има за предмет притежаваните от дарителя недвижими имоти, с който той приживе се разпорежда в полза на наследниците си. При сключването му следва да участват всички наследници със запазена част, в противен случай, той ще е недействителен – чл. 78, ал. 1 ЗН.
Сключеният между страните „договор-разписка” представлява частен писмен документ, удостоверяващ направено плащане на парична сума от ответницата Ф. на сестра й ищцата Х.. Поради това, че в него не участват наследодателите на страните като дарители и не е сключен в предвидената в закона форма, той не е валиден договор за приживна делба чрез дарение.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Трайно установената практика относно формата на дарението на недвижими имоти е безпротиворечива и правилна, поради което не е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение по разрешения материалноправен въпрос.
При този изход на касационното производство касаторката ще бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплати на ответницата по касация Х. М. направените от нея разноски за касационното производство, възлизащи на сумата 180 лв., установени с договор за правна помощ и съдействие сключен на 16.05.2013 г. с адв. В. Й. от В. АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 754/2012 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ф. И. М. от [населено място] да заплати на Х. И. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 180 (сто и осемдесет) лева, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: