О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 03.04.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6430 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. И. Илиева, чрез адв. Р. З., срещу въззивно решение № 413/23.07.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 416/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пернишки районен съд, признал за установено в отношенията между насрещните страни, че Т. И. И. дължи на „Д. 1 – П.” сумата в размер на 7945,79 лв. – вреда във връзка с действията на И. като отчетник по начисляване и изплащане суми като работна заплата на В. Л. П. през периода 2007 и 2008 г., без да е налице основание и документална обоснованост за това, която вреда е установена при извършена финансова инспекция по ЗДФИ и е съставен акт за начет; сумата 3 973,25 лв. – изтекла лихва върху главницата, считано от деня на причиняване на вредата, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. За част от сумите, съдът е признал, че се дължат солидарно от Т. И. с В. Л. П..
Касаторът обуславя допускане на касационно обжалване със следните въпроси: Кои са предпоставките, при които следва да се приложи нормата на чл. 271, ал. 1 КТ, когато начисляването на трудовите възнаграждения и обезщетения става със знанието и съгласието на управителя на дружеството – работодател и въз основа на платежни нареждания, подписани от управителя на дружеството-работодател; кои са предпоставките на чл. 21 ЗДФИ, при които се прилага нормата на чл. 271, ал. 1 КТ по отношение на лечебните заведения, с оглед наличието на специален нормативен акт – годишен Н. рамков договор; кои са предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ в случаите на чл. 178 от Националния рамков договор, приложим към исковия период и как се прилага посочената норма на Н. – като императивна норма за размера на трудовите възнаграждения и обезщетения в лечебните заведения или като гаранция за тяхното получаване от работещите в лечебните заведения, както приема въззивния съд; длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да изследва какво е съотношението на преведените суми по Н. спрямо начислените трудови възнаграждения и обезщетения, когато с отговора на исковата молба този факт изрично е въведен в процеса или такава експертиза следва да се поиска само от страната, която твърди този факт; длъжен ли е съдът да обсъди всички факти и обстоятелства, въведени в процеса, както и всички доводи на сраните, или може да се ограничи само с някои от тях; с какви доказателства и доказателствени средства се оборват констатациите в акта за начет – само с писмени доказателства или са допустими и други доказателствени средства, напр. свидетелки показания.
Според касатора касационно обжалване следва да бъде допуснато поради наличие на хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но не е изложил никакви съображения по отношение на кои от въпросите и на какво основание, са приложими съответните правни разпоредби. Представил е копие от решение № 791/17.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 271/2010 г. на ІІІ г.о.
Въпросите, свързани с тълкуването на чл. 271 КТ, са неотносими към постановеното от съда по отношение на касатора Т. И.. Подобни възражения евентуално може да прави единствено В. Л. П., на която са начислени трудови възнаграждения без основание, но не и служителят, който го е извършил.
В тази връзка и приложеното решение на ВКС няма отношение към постановеното по отношение на Т. И. решение.
Останалите, поставени в изложението правни въпроси, са принципно значими, но не кореспондират с оплакванията в касационната жалба и съдът няма никаква възможност да прецени доколко са относими за постановения резултат. Въпросът, свързан с допустимост на гласни доказателства за опровергаване констатации по акт за начет е неотносим към предмета на въззивното производство – страната не е искала и съдът не е допускал свидетелски показания във въззивното производство, нито е игнорирал гласни доказателства, събрани в първа инстанция. Касаторът, също така, не е изложил и съображения по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че въпросът за служебното задължение на въззивния съд да допусне съдебна експертиза е изяснен в ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като въззивният съд е процедирал съгласно дадените указания – с оглед съдържанието на въззивната жалба, не е имал основания служебно да допуска експертиза. Принципно, по всяко дело съдът е длъжен да обсъди релевантните факти и обстоятелства, както и доводите на страните, щом са въведени по надлежен ред в процеса, както е сторил и въззивният съд в случая. Съдът е обсъдил и всички допустими доказателствени средства, събрани по делото, като не е изключил като недопустими събраните от първата инстанция.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 413/23.07.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 416/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: