Определение №466 от 30.12.2008 по ч.пр. дело №1657/1657 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
 
   № 466                    
 
                                                 гр.София, 30.12.2008 г.                                               
 
 
 
                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:     БОНКА ДЕЧЕВА
                                                                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1657 по описа за 2008 г. приема следното:
 
 
Производството е по реда на чл.274, ал.3, изр.1 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. А. Г., Е. В. С. , В. А. В. , К. П. В. и Г. А. В. срещу определение № 1* от 07.05.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по ч.гр.д. № 599 от 2008 г., с което е оставено в сила определение № 1* от 30.01.2008 г. на Варненския районен съд, XX състав за прекратяване на гр.д. № 9* от 2007 г. поради липса на правен интерес на ищците от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Ищците имали правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост спрямо ответницата Н. Й. С., тъй като това бил единствения начин да защитят бъдещите си права върху спорния имот- към настоящия момент те все още не можели да се легитимират като собственици на този имот, тъй като производството по заведения от тях иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ все още не било приключило и ОСЗГ-Варна все още не е издала решение за възстановяване на собствеността им върху този имот.
Ответницата Н. Й. С. оспорва жалбата.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена на 26.05.2008 г. Поради това и по аргумент за противното от разпоредбата на пар.2, ал.11 от ПЗР на ГПК от 2007 г., настоящото производство следва да се разгледа по реда на новия ГПК.
Жалбата е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по прекратеното гражданско дело/ и в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са получили съобщение за обжалваното определение на 19.05.2008 г., а частната жалба е подадена на 26.05.2008 г./. Обжалваемият интерес е над 1000 лв., тъй като видно от удостоверение за данъчна оценка № 5* от 17.12.2007 г. цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е 13 871,85 лв.- толкова приблизително е данъчната оценка на процесната реална част от имот пл. № 3* к.р.403 по плана на Варна, кв. Галата, м. Боровец-юг с площ от 939 кв.м. от имота с обща площ от 1126 кв.м., за която е заведен отрицателния установителен иск за собственост.
Обжалваното определение на Варненския окръжен съд подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост и наличието на правен интерес по него/, който е решаван противоречиво от съдилищата, включително и от ВКС. В едни решения се приема, че когато ищците не са във владение на имота, могат да предявят ревандикационен иск за него и съответно нямат правен интерес от предявяване на установителен иск. В други решения се приема, че правомощие на собственика е да реши как да защити правото си на собственост върху даден имот- чрез установителен или чрез осъдителен иск за собственост. Преодоляването на тази непоследователна практика на съдилищата и различното тълкуване и приложение на закона налага произнасянето на ВКС по този въпрос.
Разгледа по същество, частната касационна жалба е основателна. С обжалванато определение Варненският окръжен съд е оставил в сила определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения от жалбоподателите-ищци по делото отрицателен установителен иск за собственост, като е приел, че те нямат правен интерес да предявят такъв установителен иск- ищците не били собственици на процесния имот, а и след като не били във владение на имота, имали правен интерес да предявят само осъдителен, но не и установителен иск за собственост.
Това определение е неправилно. По делото е установено и не се спори, че ответницата е във владение на процесния имот и се легитимира като негов собственик с нотариален акт. Ищците от своя страна все още не са собственици на този имот- завели са иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване правото им да си възстановят собствеността върху имота, по който обаче все още не е постановено влязло в сила съдебно решение и не е издадено решение на ОСЗГ-Варна за възстановяване на собствеността им именно върху този имот. В молба от 29.01.2008 г. ищците са посочили, че правният им интерес от завеждане на отрицателен установителен иск за този имот е да прекъснат придобивната давност, течаща в полза на ответницата от датата на снабдяването й с нотариален акт за собственост върху имота на основание покупко-продажба № 175 от 01.11.2005 г. Ако ответницата е лице, което е придобило имота с нотариален акт от несобственик, както твърдят ищците, тя е добросъвестен владелец и би могла да придобие собствеността върху имота с владение, осъществявано в продължение само на 5 години. Още повече, че дори спорният имот да е земеделски и да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ придобивната давност за него тече след м.11.1997 г. Поради това за ищците, които твърдят, че правото на собственост върху този имот следва да им бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ, е налице правен интерес да заведат спрямо ответницата отрицателен устатновителен иск за собственост, чрез който да прекъснат течащата в полза на ответницата придобивна давност върху имота.
Обстоятелството, че ищците не са собственици на имота към настоящия имот, не е основание за прекратяване на заведеното от тях дело, тъй като това дело е образувано по предявен отрицателен установителен иск, с който ищците не защитават свое право, а отричат едно чуждо право върху имота. Действително, за да е допустим този установителен иск, ищците следва да имат правен интерес от предявяването му. Този интерес обаче би могъл да бъде и евентуален, както в случая- да се прекъсне течащата в полза на ответницата придобивна давност върху имота, който евентуално в бъдеще /след влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ/ би могъл да бъде възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗГ-Варна.
Неоснователно е прието и че тъй като имотът бил във владение на ответницата, ищците имали правен интерес да предявят само осъдителен, но не и установителен иск за собственост върху този имот. Правомощие на собственика е да реши по какъв начин да защити правото си на собственост върху даден имот- чрез предявяване на осъдителен иск, с който да си възстанови владението върху имота или чрез предявяване само на установителен иск. Във втория случай правният му интерес да заведе такъв иск се изразява именно във възможността да прекъсне течащата в полза на владелеца придобивна давност върху имота. В случая ищците не биха могли да предявят осъдителен иск за собственост на още по-голямо основание- тъй като към настоящия момент все още не са собственици на имота. Същевременно те имат правен интерес от предявявание на отрицателния установителен иск за собственост, чрез който прекъсват течащата в полза на ответницата придобивна давност върху имота, който твърдят, че следва да им бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
Поради гореизложеното обжалваното определение на Варненския окръжен съд, както и определението на Варненския районен съд за прекратявяне на делото поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, следва да бъдат отменени, а делото върнато на Варненския районен съд за продължаване на процесуалните действия и постановяване на решение по предявения иск за собственост.
 
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯ определение № 1* от 07.05.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по ч.гр.д. № 599 от 2008 г. и определение № 1* от 30.01.2008 г. на Варненския районен съд, XX състав за прекратяване на гр.д. № 9* от 2007 г.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на процесуалните действия и постановяване на решение по предявения отрицателен установителен иск.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top