5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 05.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1096 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Б. Д. Л. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Е. П. срещу решение от 18.06.2010г. по гр. дело № 1731/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение от 02.10.2009г. по гр. дело № 15020/2008г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 53 състав в частта, с която ответникът Б. Д. Л. от [населено място] е осъден да заплати на ищеца Гаранционен фонд, [населено място] следните суми: 13 097,42 лв. на основание чл. 91, ал. 1 ЗЗ /отм./ със законната лихва от 02.06.2008г. до датата на окончателното плащане, 5 214,21 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 821,33 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В частта, с която първоинстанционният съдебен акт е потвърден в отхвърлителната му част, въззивното решение е влязло в сила поради необжалването му от ищцовата страна.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г.: не е взел предвид липсата на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, не е отчел обстоятелствата, които обуславят претърпените от ищцата вреди и не е посочил значението им за определяне размера на неимуществените вреди; в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че липсва съпричиняване от страна на пострадалата и в нарушение на посоченото ППВС не се е съобразил с установеното съпричиняване; нарушил е указанията на Пленума на ВС при определяне размера на вредите, като е завишил размера на обезщетението; в противоречие с практиката на ВКС е решен въпроса за силата на пресъдено нещо на съдебното решение съгласно чл. 221 ГПК /отм./, поради което неправилно е прието, че сумата, която ответникът следва да заплати на ищеца е същата, каквато е заплатил Гаранционният фонд на пострадалата.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Ш. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като не са изложени аргументи и не са представени доказателства относно твърдяното от касатора противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При постановяване на решението си въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Поради това, че ответникът Б. Л. не е участвал в производството по гр. дело № 1460/2001г. на СГС, с чието решение Гаранционен фонд – задължително застраховане е осъден да заплати на Л. И. В. сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 22.11.1999г. на основание чл. 88, т. 1 ЗЗ със законната лихва от 22.11.1999г. до окончателното изплащане, и постановеното решение няма сила по отношение на него, решаващият съдебен състав е преценил размера на реално претърпените от Л. В. вреди в резултат на противоправните действия на ответника – касатор в настоящото производство. Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинската експертиза СГС на основание чл. 52 ЗЗД е определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – 8 000 лв.
Относно възражението за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата въззивният съд е приел, че от събраните доказателства /протокола за ПТП от 22.11.1999г., в който е отразено, че Л. В. към момента на ПТП е пресичала при червен сигнал на светофара/ не може да се направи категоричен извод за твърдяното съпричинавяне, тъй като протоколът в посочената му част не обвързва съда, доколкото посоченият факт не се е осъществил пред длъжностното лице /дежурен следовател/, съставило протокола, а е съобщен от водача Б. Л. и от посочени свидетели, които не са разпитани по делото.
Поради това, че съгласно чл. 91, ал. 1 ЗЗ /отм./ Гаранционният фонд има право на възстановяване на цялата платена на пострадалото лице сума въз основа на решението по гр. дело № 1460/2001г. на СГС, възражението на ответника по иска е прието за неоснователно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., въззивният съд не е взел предвид липсата на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, не е отчел обстоятелствата, които обуславят претърпените от ищцата вреди, не е посочил значението им за определяне размера на неимуществените вреди и по този начин е нарушил критериите при определяне на размера на обезщетението, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 272 ГПК дава възможност на въззивната инстанция, когато потвърждава първоинстанционното решение да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. В настоящия случай, като е препратил към мотивите на СРС и е изложил и допълнителни доводи въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, решаващият съдебен състав е възприел изложените от СРС съображения и обстоятелства относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: възрастта на пострадалата към момента на ПТП, характера на увреждането и продължителността на болките и страданията.
Въпросът за съпричиняването е ирелевантен по делото, тъй като съдилищата не са дължали произнасяне по възражението за съпричиняване поради преклудирането му на основание чл. 133 ГПК. Исковата молба е връчена на ответника по иска на 06.11.2008г., в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ответникът чрез процесуалния си представител е инвокирал възражения за изтекла погасителна давност и недължимост на претендирания размер поради обстоятелството, че решението по гр. дело № 1460/2001г. на СГС не обвързва ответника, тъй като не е бил страна по делото. Възражението за съпричиняване е релевирано едва на 26.01.2009г., т. е. след срока по чл. 131 ГПК, поради което се налага изводът, че преклузията по чл. 133 ГПК е настъпила.
Независимо от това, доводът на касатора, че в нарушение на ППВС № 4/23.12.1968г. съдът не се е съобразил с установеното съпричиняване, е неоснователен. Въпросът за съпричиняването е разрешен съобразно постоянната съдебна практика, съгласно която доказателствената тежест за установяване на съпричиняването е на лицето, което се позовава на него, тъй като извлича изгодни за себе си правни последици. Решаващият съдебен състав е обсъдил представените от ответника доказателства и в съответствие с постоянната практика на ВКС е съобразил характера на констативния протокол за ПТП, съставен от дежурен следовател и доказателствената му сила – официален свидетелстващ документ за фактите, осъществени пред съставилото протокола лице.
Въпросът за силата на пресъдено нещо на съдебното решение съгласно чл. 221 ГПК /отм./ не е решен в противоречие с практиката на ВКС. От една страна, решаващият съдебен състав е изложил доводи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото лице. От друга страна, съгласно чл. 91, ал. 1 ЗЗ /отм./ и постоянната съдебна практика право на Гаранционния фонд е да иска от деликвента обезщетението, което е платил на увреденото лице в резултат на виновно предизвиканото ПТП и да встъпи във всички права, които то има срещу прекия причинител на щетата, включително и за платените лихви за забава. За да ограничи вредите, делинквентът е имал възможност доброволно да обезщети пострадалата, но не го е направил, поради което не може да се ползва от недобросъвестното си поведение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника по касационната жалба следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 612,17 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2010г. по гр. дело № 1731/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Б. Д. Л. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], жк Л., [жилищен адрес] да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 612,17 лв. /шестстотин и дванадесет лева и седемнадесет стотинки/ – възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.