1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 06.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 380 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. Д. от [населено място] срещу определение № 20/26.01.2012г. по т. дело № 34/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. А. Д. от [населено място] срещу решение № 75 от 22.07.2011г. по в. гр. дело № 22/2011г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 467/11.12.2010г. по гр. дело № 1149/2010г. на Районен съд Разград.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на определението, поради което се иска неговата отмяна и разглеждане на касационната жалба.
Ответникът Н. Б. С. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като решението на Разградски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. – касае се до търговско дело за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК с основание запис на заповед с цената на иска до 10 000 лв.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е признато за установено, че М. А. Д. дължи на Н. Б. С. сумата 5 910,45 лв. по запис на заповед от 19.10.2009г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. дело № 1874/2009г. на Разградски районен съд, заедно със законната лихва от 18.12.2009г. до окончателното й плащане и направените в заповедното производство разноски. Делото е търговско, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, т. 8 ТЗ, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 10.10.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 26.01.2012г. по т. дело № 34/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: