О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 06.08.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на ……….. август през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдия Иво Димитров ч. т. д. №1137 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 245, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] – [населено място] с ЕИК[ЕИК], против онази част от определение № 380/16.12.2014 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по т. дело № 194/2011 г., с която дружеството е осъдено да заплати на [фирма] – [населено място] с ЕИК[ЕИК] законните лихви върху суми в общ размер на 89 820,06 лв. от датата на събирането им по изпълнително дело № 9/2012 г. по описа на ЧСИ И. Б с рег. № 800 и район на действие – Окръжен съд – Бургас.
Търговецът частен жалбоподател твърди, че неправилно е постановено връщането на горепосочената сума ведно с законните лихви от датата на плащането им, тъй като към момента на събирането им същите са били дължими въз основа на издаден изпълнителен лист.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] счита, че атакуваното определение е правилно, а оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в едноседмичния преклузивен срок по чл. 274, ал. 2 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред БАС производство по чл. 245, ал. 3 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма] – [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно приложимия чл. 245, ал. 3 ГПК „…съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение”. Предмет на обратния изпълнителен лист са сумите, които са събрани по изпълнителното дело и предадени на кредитора, като върху тях се дължи и законната лихва, считано от момента на плащането им до окончателното им изплащане, което вземане е безспорно и не се налага установяването му в отделен исков процес. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика на Върховния касационен съд обективирана в определение № 11/8.01.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 520/2009 г., ІV гр. о.; определение № 314/30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 450/20210 г., ІІ т. о.; определение № 90/23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2009 г., ІV гр. о.; определение № 532/17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/20211 г., ІІІ гр. о.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 380/16.12.2014 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по т. дело № 194/2011 г., в неговата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: