О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 466
София, 31.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 3/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.10.2009 г. по гр. д. № 146/09 г. Силистренски окръжен съд е оставил в сила решение от 17.07.2009 г. постановено по гр. д. № 102/2009 г. от Силистренски районен съд, с което е отхвърлен предявен от Д. В. И. срещу В. С. Г. установителен иск за собственост на 4/12 ид. ч. от УПИ * в кв. 11 по плана на с. К. и построените в него жилищна сграда.
Недоволна от решението е останала ищцата И в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по въпроса дали съдебната спогодба, постигната между съделителите за същия имот по гр. д. № 775/1998 г., е валидна, след като при сключването й не са взели участие всички съсобственици на имота. Счита, че разрешаването на този въпрос е от значение за изхода на спора и е решаващ за изводите на съда относно основателността на предявения установителен вещен иск.
Ответницата по касация В. С. Г. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да отхвърли установителния вещен иск като неоснователен съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищцата не се легитимира като собственик на 4/12 ид. ч. от описания имот на основание наследяване както следва: от В. Н. С. , нейн баща, за 2/12 и по наследяване от брат й Т. В. Н. за още 2/12. Съсобствеността върху имота, създадена на основание наследствено правоприемство след смъртта на наследодателя В сключен от него приживе алеаторен договор с внучката му В. Г. , дъщеря на касаторката, за ? ид. ч. е била прекратена с постигната между съсобствениците съдебна спогодба на 26.03.2003 г. по гр. д. № 775/1998 г. на Силистренски РС. Ищцата е била страна в това производство в качеството й на наследник по заместване от починалата дъщеря на наследодателя В. С тази спогодба съсобствениците са се споразумяли имотът да бъде поставен в дял на ответницата, а останалите съделители да получат за уравнение парични суми. На това основание ответницата се легитимира като собственик на целия имот.
Намерил е за неоснователен доводът, че съдебната спогодба е недействителна поради неучастието на всички съделители.
В касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси за валидността на съдебната спогодба и за това дали тя е породила вещни последици след като ответницата, в чийто дял е поставен имотът, не е заплатила паричното уравнение на касаторката.
Не е обосновано с какво разрешаването на тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона, за да се направи извод дали е налице предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Изводът на съда, че делбата е валидна, като сключена от всички съсобственици, съответства на данните по делото. По време висящността на делбеното производство във фазата по извършване на делбата е починал съделителя Т. Въз основа на представено и прието удостоверение за наследници е установено, че след смъртта си той не е оставил наследници от първа низходяща степен и е наследен от сестра си Д. Н. и племенниците му М. З. и Й. Ч. , дъщери на сестра му Велика В. , починала 1994 г. Съдебната спогодба е сключена между тези лица и съделителката В, дъщеря на касаторката и съсобственица на имота на основание алеаторен договор, които са били конституирани като страни по делото и на собствено основание – първите три като наследници на общия наследодател В, а В. Г. като съсобственик на договорно основание.
Вторият разрешен от съда материалноправен въпрос е за това, че делбата е валидна и е породила транслативно действие независимо от това дали облигационните вземания са изпълнени от съделителката В, на която е възложен целия имот. Транслативното действие на сключения договор между страните е породил правно действие в момента на подписването му от страните и одобряването му от съда, тъй като друго не е уговорено в него. Неизпълнението на облигационните задължения не опорочават спогодбата, а са основание за кредиторите по тях да предприемат действие за събирането им – чл. 237, ал. 1 ГПК отм. ( чл. 404, т. 1 ГПК от 2008 г.)
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. В изложението към касационната жалба не са направени и обосновани такива доводи, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.10.2009 г. по гр. д. № 146/09 г. Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: