О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 23.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 318 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. Б. И. и П. Б. В. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 21.10.2008г. по гр.д. №1082/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложимостта на разпоредбата на §41 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ.бр.28/1992г. и по въпроса кои земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС, като се поддържа също така,че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба О. П. изразява становище,че сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване не са налице по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 21.10.2008г. по гр.д. №1082/2008г. Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,предявен от Е. Б. И. и П. Б. В. за признаване право на възстановяване като наследници на П. М. Н. на собствеността върху реални части от нива от 13.000дка в землището на гр. П.,м.”С”,съставляваща бивш имот пл. №124 по плана на гр. П., кв.”Х” от 1955г.
Прието е,че предпоставките за признаване право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не са налице,тъй като имотът е отчуждаван на части от наследодателя по реда на ЗПИНМ/отм./. Прието е,че не е налице хипотезата на §41 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ обн. ДВ.бр.28/1992г.,тъй като не е извършена отмяна на извършеното отчуждаване с акт на МС. Прието е също така,че съществува специален ред за възстановяване собствеността на отчуждени по реда на ЗПИНМ/отм./ недвижими имоти,с оглед на което разпоредбата на §41 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ,обн. ДВ.бр.28/1992г. също не може да намери приложение. Прието е също така,че тази правна норма не предвижда исков ред за защита,а вменява в задължение на административен орган да извърши преценка за използуването на земеделските имоти по предназначението,за което са отчуждени или за отпадане на отчуждителната нужда и правото на възстановяване не би могло да се признае по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Поддържаната от касаторите теза,че по поставените в изложението въпроси по приложимостта на §41 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ,обн. ДВ.бр.28/1992г. и възможността отчуждени по реда на ЗПИНМ/отм./ имоти да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, не може да бъде споделена. Константна е практиката на ВКС,отразена и в представеното с изложението определение №426/17.06.2005г. на ВКС по ч.гр.д. №323/2005г.,че на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат само имотите,кооперирани,отчуждени или отнети по реда на изброените в този закон нормативни актове. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел,че отчуждените по реда на ЗПИНМ /отм./ имоти не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,тъй като за възстановяване на собствеността им е предвиден друг ред /Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др./.
Не е налице и хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК-разпоредбата на §41 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ,обн. ДВ.бр.28/1992г.,съгласно която МС в едномесечен срок от влизането на закона в сила следва да отмени отчужденията, извършени за държавни нужди,когато отчуждените земи не са използувани по предназначение или държавната нужда е отпаднала,не е неясна и не се нуждае от тълкуване. Същата предвижда специален административен ред за отмяна на отчуждаванията ,като изрично е предвидено,че компетентен да извърши отмяната на отчуждаването е единствено МС,а не ОСЗ и следователно установеният в ЗСПЗЗ ред за възстановяване на собствеността,вкл. и разпоредбата на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,не намира приложение.
В обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въпроси,които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,нито се е произнесъл по такива въпроси в противоречие с практиката на ВКС,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение.
На основание чл.78,ал.8 ГПК на О. П. следва да бъде присъдена сумата 150лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство по делото.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.10.2008г. по гр.д. №1082/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Е. Б. И. и П. Б. В. касационна жалба вх. №27796/27.11.2008г.
ОСЪЖДА Е. Б. И. и П. Б. В. на основание чл.78,ал.8 ГПК са заплатят на О. П. сумата 150.00лв. /сто и петдесет лева/,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от юрисконсулт процесуално представителство.
Председател:
Членове: