О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 09,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1103 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните по спора, предмет на решение № 93 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 11.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 691/08 г., с което – на основание чл. 92 ЗЗД – „С” А. – Б. е било осъдено да заплати на А. за с. к. /по-нататък АСК/ сума в размер на 49 152 лв., представляваща неустойка за частично неизпълнение на поето по силата на чл. 27 от процесния приватизационен договор от 20. ХІ.1998 г. задължение по програма за трудова заетост през отчетната 1999 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.V.2001 г. и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 4 835.27 лв. за периода от 24.VІІІ.2000 г. и до датата на предявяване на исковете /14.V.2001 г./. С това въззивно решение искът на АСК по чл. 92 ЗЗД е бил отхвърлен – като неоснователен, в частта му за разликата от 49 152 лв. и до предявения му размер от 72 960 лв., а обективно съединената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – съответно в частта й за разликата от 4 835.27 лв. и до предявения й по делото размер от 6 614.47 лева.
Касационната жалба на АСК с вх. № 5467/25.VІІ.2008 г., подадена чрез юрисконсулта й Д. Г. , е против отхвърлителната част от горепосоченото решение на САС, постановено по исковете й с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и, съответно, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Оплакванията на агенцията касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно съединените искови претенции на АСК за неустойка и мораторна лихва да бъдат уважени изцяло, ведно с присъждане на разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът АСК обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за възможността „условията на договора да бъдат валидно изменени по определен начин при изразена само от единия от двамата контрахенти воля за това”, доколкото приложение № 1 към допълнителното споразумение по процесния приватизационен договор било подписано единствено от търговеца купувач. Цитирани и приложени са следните решения на отделни състави от гражданската и от търговската колегии на ВКС, всички постановени по реда на чл. 218а, ал. 1 ГПК /отм./, както следва: 1/ Р. № 267/21.ІІ.2000 г. на бившето V-то г.о. по гр. д. № 1349/99 г.; 2/ Р. на същото г.о. от датата 29.І.2003 г. по гр. д. № 698/02 г.; 3/ Р. № 186/25.І..2005 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 442/04 г.; 4/ Р. № 297/26.V.2005 г. на същото ІІ-ро т.о. по т.д. № 565/04 г.
Съответно касационната жалба на ответното „С” А. – Б. с вх. № 6910/20. Х.2008 г. е срещу частта на въззивно решение, надхвърляща присъдените от първостепенния съд суми по двата обективно съединени иска на АСК, като се поддържат оплаквания за постановяването му при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. С оглед това се претендира частичното му касиране, вкл. и досежно присъдените в тежест на търговеца разноски и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд, като на дружеството се присъдят съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции на АСК направените по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят „С” А. – Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителната част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за допустимостта по служебен почин на решаващия съд да се изменя чрез тълкуване във връзката й с друг текст на приватизационния договор ясно формулираната в същия клауза за неустойка досежно отчетния период, за който последната се начислява. Поддържайки тезата, че на свой ред произнасянето на ВКС по същия материалноправен въпрос щяло да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, търговецът касатор цитира и представя следните четири решения на отделни състави от търговската и гражданската колегии на ВКС, всички те постановени по реда на чл. 218а, ал. 1 ГПК /отм./, както следва: 1/ Решение от 17.V.06 г. на ІІ-ро т.о. по т. дело № 24/06 г.; 2/ Р. № 30/8.ІІ.2007 г. по т.д. № 785/06 г.; 3/ Р. № 381/26.V.2004 г. на І-во т.о. по т.д. № 881/03 г.; 4/ Р. № 526/24.ІІІ.98 г. на бившето V-то г.о. по гр.д. № 1087/97 г. Наред с тях със своя допълнителна молба от 17.ІІІ.2010 г. търговецът касатор прилага и влязло в сила на 1.ІІ.2010 г. решение № 202 на САС, ТК, 6-и с-в, от 20.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 298/09 г., обосновавайки по този начин приложно поле на касационния к. при наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК: противоречиво решаване от съдилищата в Републиката на релевирания от него материалноправен въпрос.
В отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по исковете на АСК търговско д-во писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. М от АК Б. срещу допустимостта на касационното обжалване на атакуваната от агенцията отхвърлителна част на въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни насрещни страни във въззивното производство пред САС, всяка от двете касационни жалби ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая изложенията към нито една от жалбите не обосновават приложно поле на касационния к. , са следните:
1. По изложението към касационната жалба на АСК:
Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в израза „практика на ВКС”, употребен в текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се включват и решенията на отделни състави от гражданската и търговската колегия на този съд, но постановени вече по реда на чл. 290 от този сега действащ процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./. В случая касаторът АСК се позовава на такива решения, които са били постановено по реда на чл. 218а, ал. 1 ГПК /отм./, т.е. релевираният материалноправен въпрос не може да се преценява като решен в противоречие с практиката на ВКС. Дори и при служебно преквалифициране на посочената предпоставка за допустимост на касационния к. – вместо по т. 1, по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не се констатира този правен въпрос, формулиран в изложението на АСК, да е противоречиво решаван от съдилищата в Републиката. Напротив, в цитираните 4 решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 218а, ал. 1 ГПК /отм./ последователно се приема, че съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени само по взаимно съгласие на страните, а установяване наличието на последното е въпрос на факт, а не на право. В процесния случай този факт – на реално постигнато взаимно съгласие между страните по приватизационния договор от 20. ХІ.1998 г. да изменят същия досежно „Програма за трудовата заетост на „С” ЕА. съгласно Приложение № 1 от настоящето допълнително споразумение”, въззивната инстанция е могла да констатира при прочита на § 1 от същото /представляващо неразделна част от приватизационната продажба/, подписано от Л. Х. в качеството му на изп. директор на тогавашната А. за приватизация, от една страна, и упълномощеното от изп. директор на купувача „С” А. лице Т. А. – от друга. Що се касае до обстоятелството подписано ли е било самото приложение № 1 към това допълнително споразумение от тогавашния изп. директор на агенцията за приватизация, това настоящия касатор АСК, конституирана като надлежна ищцова страна в хода на първоинстанционното пр-во, е следвало да изясни на плоскостта на приложението на § 15, изр. 2-ро от ПЗР на ЗПСК (Доп. ДВ, бр. 84 от 23.ІХ.2003 г.), т.е. без да може да се позовава на „липсващо правоприемство” между нея и АП, респ. че в предаденият й архив на последната не се намира подписан от Л. Х. екземпляр на въпросното приложение, съдържащо в табличен вид договореното изменение на програмата за трудова заетост през всяка от първите три отчетни години, следващи сключването на процесната приватизационна сделка. В заключение, САС, решавайки че „следва да зачете именно постигнатата с допълнителното споразумение воля на страните и да приеме да релевантна по спора договорената бройка от 720 като дължима по програмата за трудова заетост за 1999 г.”, не е решавал материалноправен въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС_ по приложението на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а е направил в достатъчна степен обоснована фактическа констатация за налично взаимно съгласие на страните по спора, залегнала в основата на решаващите му правни изводи.
2. По изложението към касационната жалба на ответното „С” А. – Б.
Както бе посочено в точка 1 от мотивите на настоящия съдебен акт, решенията на отделни състави от ГК или ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 218а, ал. 1 ГПК /отм./ не са практика на този съд, каквато има предвид текстът на чл. 280, ал. 1, т. 1 от сега действащия процесуален закон. Релевираният от търговеца касатор материалноправен въпрос се отнася до компенсаторния характер на неустойката, предвидена за неизпълнение на задължение по програмата за обезпечаване на трудова заетост за съответния отчетен период, който се отнася за първите три календарни години, следващи сключването на процесния приватизационен договор, а именно: 1999 г., 2000 г. и 2001 г. Следователно, дори и при служебно преквалифициране на посочената предпоставка за допустимост на касационния контрол: вместо по т. 1 – по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да се констатира противоречиво решаване на същия правен въпрос от съдилищата в Републиката. Напротив, като е приел по повод възражението на търговеца купувач, че към неустоечната клауза по чл. 36.2 на процесния приватизационен договор следва да приложи правилата на систематичното и логическо тълкуване, съставът на САС е разрешил правния въпрос за естеството на уговорената между страните по спора неустойка /като компенсаторна/ точно по начина, по който той е бил разрешаван в богатата практика на съдилищата в страната ни по идентични спорове за неизпълнение задълженията на търговци купувачи по програми за обезпечаване на трудова заетост, поети с приватизационни договори. Безпротиворечиво тази практика е основана върху разбирането, че неустойката се отнася за съответния отчетен период на програмата, който никога не е формулиран по месеци, а по години, независимо дали календарни или считано от датата на сключване на конкретната сделка. Цитираното от търговеца касатор решение на ВКС, ТК, Второ отделение решение от 17.V.2006 г. по т. д. № 24/06 г., потвърждаващо атакуваното пред този състав въззивно решение, касае идентична по смисъл неустоечна клауза: „в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но незаето място” по повод поетото от съответния купувач задължение за „запазване в срок от 3 години средносписъчен състав на персонала на приватизираното д-во в размер на 339 бр. годишно”, с единствената разлика в базата върху който се определя размера на неустойката: „средната”, докато в процесния случай – „минималната” работна заплата за страната. Не се констатира на плоскостта на релевирания от търговеца касатор материалноправен въпрос наличие на противоречие между обжалваната от него част от решението на САС и всяко едно от останалите решения на отделни състави на ВКС, а същевременно онова, до което д-вото свежда оплакването си за необоснованост на въззивното решение /в атакуваната му част/, не би могло да се отъждествява с основание за допустимост на касационното обжалване. Що се отнася до това дали противоречиво е разрешен релевирания от касатора търговец материалноправен въпрос с влязлото в сила Р. № 202/20.ІІІ.2009 г. на САС, ТК, 6-и с-в, постановено по гр. д. № 298/09 г., меродавни са решаващите му правни изводи, че по давност не се погасяват бройките , дължими за разкриване на работни места, а само правото на иск за изплащане на неустойки за неизпълнение на това поето по приватизационната сделката задължение за съответния отчетен период: в случая календарната 2001 година. Друг е въпросът, че наличие на релевираната по този начин /с допълнителна молба до ВКС, но без преписи от нея и от приложенията й за насрещната страна по спора/ предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване въобще не следва да бъде обсъждано – арг. чл. 287, ал. 1 ГПК.
В заключение, релевираният от „С” АД- Б. материалноправен въпрос няма и естеството на такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, а също и за развитието на правото. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото същият въпрос би бил от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 11.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 691/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1* по описа за 2009 г.