О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София 01.04.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и четиринадеста година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 826/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Ч., [населено място], [община], подадена от пълномощника му адвокат Ю. Я., срещу въззивно решение №101 от 01.11.2013 г. по гр. дело №194/2013 г. на Търговищкия окръжен съд, с което след частична отмяна на решение №101 от 28.06.2013 г. по гр. дело №101/2013 г. на Омуртагския районен съд касаторът е осъден да заплати на Н. К. С., представлявана от своята майка и законен представител К. С. К. на основание чл.45 ЗЗД сумата 7 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от извършено на 19.06.2012 г. от ответника престъпление по чл.134, ал.2 НК. Въззивният съд е приел, че с одобрено от наказателния съд на 06.03.2013 г. споразумение по н.о.х.д.№71/2013 г. на Омуртагския районен съд ответникът е признат за виновен в престъпление по чл.134, ал.2 във вр.с ал.1, във вр.с чл.129, ал.1 НК във вр. с чл.14, т.3 и чл.134, ал.4 от Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите за това, че на 19.06.2012 г. в землището на [населено място], общ.А., при извършване на сеч на маркирано дърво в горски имот №******-***-*, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-сеч на дървени материали, без да притежава необходимата правоспособност по смисъла на чл.14, т.3 ПЗБУТГ и в нарушение на установените правила за безопасност на труда по чл.134, ал.4 ПЗБУТГ, по непредпазливост причинил на малолетното дете Н. К. С., на 9 години, средни телесни повреди, изразяващи се в причиняване разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка. От заключението на назначената медицинска експертиза е прието за установено, че при инцидента детето е получило травматичен шок, счупване на тилната кост в лявата част на черепа, контузия на мозъка с мозъчен оток и загуба на речта, която е възстановена, но за продължителен период от 2-3 години детето ще търпи упорито главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, нарушения на съня и паметта. Получило е и счупване на лявата раменна кост, наложило оперативно лечение с поставяне на метална плака, която подлежи на оперативно отстраняване, като за продължителен период от 2-3 години ще останат ревматични болки. С оглед на така констатираните увреждания на здравето, въззивният съд е направил извод, че причинените средни телесни повреди са с над средна степен на тежест в рамките на средните телесни повреди, в резултат на което детето е претърпяло и продължава да търпи силни болки и страдания, които съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД следва да бъдат оценени в размер на 10 000 лв. Налице са предпоставки по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване имуществената отговорност на ответника. Събраните по делото свидетелски показания установяват, че в момента на инцидента детето е било оставено без надзор. След като майката на същото го е взела със себе си в рискова среда, то е следвало да упражнява постоянен надзор и подходящ контрол, което не е сторила и с което си поведение е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. При определяне размера на съпричняването следва да се отчетат обстоятелствата, че именно ответникът е организатор на сечта и е допуснал груби нарушения на нормативни разпоредби. Възложил е на ищцата да събира отрязаните дърва и е бил наясно, че същата е в невъзможност в пълна степен да наблюдава детето, което още при първоначалната организация на работата е било оставено на границата на 50-метровата опасна зона. Ето защо трябва да се приеме, че съпричиняването е в размер на 25%.
Ответницата по касационната жалба Н. К. С., представлявана от своята майка и законен представител К. С. К. [населено място], [община], не е заявила становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това как се определя процентът на съпричиняване на вредоносния резултат, как се определя справедлив размер на обезщетението за причинена по непредпазливост средна телесна повреда и необходимо ли при наличието на няколко телесни повреди да бъде определено обезщетение за всяка една от тях. Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №101 от 01.11.2013 год. по гр. дело №194/2013 г. на Търговищкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно задължителната съдебна практика. Според решение №291 от 11.07.2012 г. по гр. дело №951/2011 г., ВКС, ІV г.о. при деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е „деяние” на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е „виновно” или „невиновно”. Процентът на съпричиняване се определя в зависимост от обективното съотношение на допринасянето за вредоносния резултат с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Според решение №414 от 21.11.2012 г. по гр. дело №1543/2011 г., ВКС, ІV г.о. съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Не е необходимо при наличието на няколко телесни повреди да бъде определено обезщетение за всяка една от тях, защото обезщетението се дължи общо за всички претърпени болки и страдания.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №101 от 01.11.2013 г. по гр. дело №194/2013 г. на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.