О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 01.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3247 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. „Б. туристически съюз” чрез адвокат И. Я. срещу решение № 1180/04.06.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 96/2015 г. в потвърдителната му част. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. „Т. дружество „Н. С.“ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице – помагач С. У. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове по чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД от С. „Т. дружество „Н. С.“ срещу С. „Б. туристически съюз“ за присъждане на сумата от 60000 лв. /главница/ – вноски по споразумение от 15.04.2010 г. между страните за извършване на ремонт на съсобствени имоти и заплащане на разходите по този ремонт и лихва за забава за времето от падежа на вноските по споразумението до предявяване на исковата молба в общ размер 8558.42 лв. СГС е уважил претенциите съответно за 60000 лв. – главница и 68411.48 лв. лихва за забава. По жалба на С. „Б. туристически съюз“, САС е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която е присъдена лихва за забава за разликата от предявения размер 8558.42 лв. до уважения такъв от 68411.48 лв. по съображения за произнасяне по претенция в непредявен размер и е потвърдил решението на СГС в останалата му обжалвана уважителна част – за главницата от 60000 лв. и лихва за забава от 8558.42 лв. със законните последици. САС е приел, че в случая между страните – сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ е сключено споразумение от 15.04.2010 г., с което те са се съгласили да извършат ремонт на съсобствени имоти, като С. „Б. туристически съюз“ да заплати сумата от 80000 лв. за този ремонт на четири равни вноски с посочени падежи за 2010 г., 2011, 2012 г. и 2013 г., а С. „Т. дружество „Н. С.“ да поеме разликата до пълната стойност на ремонта и извърши необходимите действия по изпълнението на самия ремонт. САС е приел още, че искът на С. „Т. дружество „Н. С.“ за присъждане на неплатените вноски за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер 60000 лв. е основателен с оглед наличието на споразумение за това. За неоснователни са приети възраженията на ответника, настоящ касатор, свързани с необходимостта от решение на УС за сключване на процесното споразумение и позоваването в тази връзка на чл.39 т.9 вр. чл.41 от Устава на сдружението. За този си извод САС е посочил, че липсата на решение на УС в случая, каквото действително се изисква от чл.39 от Устава на сдружението е без значение за действителността на договорите, сключени от председателя на съюза като законен представител, съгласно чл.41 от Устава, чиято представителна власт не се оспорва от страната, настоящ касатор. Изложени са съображения, че липсата на решение на УС не може да се противопостави на трети лица, доколкото несъответствията с устава имат правно значение само в отношенията между сдружението и управителя за евентуална отговорност за вреди, но при сделки, сключени от законен представител или негов пълномощник, въпросът дали представителят или пълномощникът е действал без предходно решение на друг орган на сдружението е от значение за вътрешните му отношения с дружеството, но е без значение за третите лица. Направена е аналогия с приетото относно действителността на разпоредителните сделки, сключени от управителя на ООД при липса на съответно решение на ОС в т.1 от ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от извода за приложимост по аналогия на посоченото ТР №3/2013 г., САС е посочил, че сключеното споразумение следва да се счита одобрено от УС с оглед представения и неоспорен от ответника протокол от заседание на УС от 16.10.2012 г. /стр.16 от първоинстанционното дело/. Видно от този протокол УС на ответното сдружение е обсъждал въпроса за дължимите се плащания по споразумението, обсъдил е и е приел конкретни мерки във връзка с изпълнението им, без да поставя под съмнение действителността на споразумението и съществуването на задълженията на съюза по него.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касатарът е формулирал следния въпрос: „Дали към разпоредителните сделки, извършвани от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ е приложимо ТР № 3/2013, ОСГТК, ВКС,т.1 т.е. дали за действителността на една сделка е необходимо да има решение на колективния орган, който съгласно устава на съответното юридическо лице разрешава сключването на разпоредителни сделки.“ Въпросът е във връзка с мотивите на САС да потвърди решението на СГС в уважителната му част, но така формулиран не е обуславящ изхода на спора единствено и сам по себе си като разрешение. Вярно е, че ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е относно сключени сделки от търговски дружества, регистрирани по ТЗ, а в случая се касае за сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ, но възприетото разрешение в т.1 от ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е единственото основание на САС да приеме наличие на действително споразумение между страните и да потвърди решението на СГС в уважителната му част. Изложени са съображения още и за одобряване от УС на сключеното споразумение от 15.04.2010 г. Според САС дори и да се приеме, че наличието на решение на УС е от значение за действителността на процесното споразумение, а е липсвало такова преди сключването му, има обективирано одобрение на УС на това споразумение в протокол от заседание на УС от 16.10.2011 г., свързано с изпълнение на взетите решения с това споразумение. Във връзка с приетото от САС за извършено одобрение от УС касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито има и оплаквания в тази насока. Щом това е така, приложението на разрешението в т.1 от ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал САС не е само по себе си единственото основание, обусловило решаващите му изводи за основателност на исковете, поради което така формулираният въпрос е необуславящ крайния изход на спора по чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 3120 лв. – адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1180/04.06.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 96/2015 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С. „Б. туристически съюз” с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. „Т. дружество „Н. С.“ с адрес на призоваване [населено място], [улица], № 4 ет. 1, офис 1 чрез адвокат Иво И. сумата от 3120 лв. /три хиляди сто и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.