О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1088/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 383 от 26.11.2012 год., по ч.т.д.№ 324/2012 год., с което е отменено определението на Бургаския окръжен съд № 1074 от 30.01.2012 год., по ч.т.д.№ 647/2012 год. и е допуснато обезпечение на бъдещия иск на [фирма] ,гр.София, основан на чл.464, ал.1 ГПК против настоящия жалбоподател, като ответник, чрез спиране изпълнението по изп.д.№ 20118040400229 по описа на ЧСИ Д.Н. с рег.№ 804 и район на действие БОС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение и излагайки съображения за неговата материална и процесуална незаконосъобразност жалбоподателят иска отмяната му и отхвърляне на искането за допускане на обезпечение по реда на чл.390 и сл. ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частният касатор, анализирайки отново правилността на изводите на въззивния съд, се позова на едновременното наличие на всички селективни критерии на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, а именно:
1.”Налице ли е обезпечителна нужда от обезпечение на бъдещ иск на осн. чл.464, ал.1 ГПК чрез обезпечителна мярка”спиране на изпълнението”, когато нормата предвижда, че предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитор с оспорено вземане?”; 2.” При искане за обезпечение на бъдещ иск задължен ли е молителят да конкретизира бъдещия иск по размер?”; 3. „Какви са критериите за определяне размера на гаранцията по чл.390, ал.4 ГПК в производството по обезпечение на бъдещ иск на осн. чл.464, ал.1 ГПК и задължен ли съдът да съобрази цената на бъдещия иск?”; 4. „Приложима ли е нормата на чл.390, ал.3 ГПК при допускане обезпечение на бъдещ иск, основан на чл.464, ал.1 ГПК?” и 5. „Допустимо ли е съдът в обезпечителното производство да извършва преценка на представените писмени доказателства, както и да изразява становище по същество на бъдещия иск, чието обезпечение се търси?”.
Като израз на визираното противоречие с установената казуална практика на ВКС по отношение на формулираните трети и пети правни въпроси са цитирани определения на касационната инстанция, съответно: № 588/02.11.2009 год., по ч.т.д.№ 640/ 2009 год. на І т.о. ; № 277/20.05.2011 год., по ч.гр.д.№ 155/ 2011 год. на ІІІ г.о.; № 344/ 24. 06. 2009 год., по ч.гр.д.№ 149/2009 год. на ІV г.о.; № 829/16.12.2011 год., по ч.т.д.№ 812/2011 год. на І г.о.; както и № 180/30.03.3010 год., по ч. гр. д. № 9/2010 год. на ІІІ г.о. и № 587/ 14. 10. 2009 год., по ч.гр.д.№ 488/2009 год. на І г.о..
Ответника по частната касационна жалба [фирма], [населено място] в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания, като поддържа,че самият той има правен интерес от допуснатото обезпечение с оглед изясняване по исков ред дължимите суми между трите ТД.
Възражение срещу искането за допускане на касационното обжалване е депозирал и ответника “ А. К.” Е. , [населено място] – присъединен взискател по изп.д.№ 20118040400229 год. на ЧСИ Н., като поддържа, че в случая отсъства общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК предвид обстоятелството, че въведените от частния касатор въпроси са значими за всяко обезпечително производство, но преценката по отношение на същите всякога е конкретна – на база твърденията на молителя и представените с молбата за обезпечение писмени доказателства. Що се касае до обосноваността на тази преценка на съда в обезпечителния процес, то тя е относима към правилността на поставеното определение, а не към предпоставките за допускане на частно касационно обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да отмени първоинстанционното определение и да допусне исканото от [фирма] ,гр.София , в качеството му на присъединен взискател по изп.д. № 20118040400229 по описа на ЧСИ Д.Н. с рег.№ 804 на КЧСИ, обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.464, ал.1 ГПК срещу [фирма], [населено място] за установяване несъществуване на вземането му като взискател против длъжника [фирма], [населено място] чрез спиране изпълнението по горепосоченото изп. дело въззивният съд е приел, че в случая са осъществени предпоставките на чл.391 ГПК, във вр. с чл.390 ГПК – допустимост, вероятна основателност на бъдещия иск и интерес за молителя от допускане на обезпечението чрез предложената обезпечителна мярка.
По отношение на обезпечителната нужда Бургаският апелативен съд е изложил съображения, че доколкото в качеството си на взискател [фирма], [населено място] би могло да получи процесния имот ползвайки се от разпоредбата на чл.489 ГПК , което именно бъдещият ищец оспорва, то тази обезпечителна нужда е доказана. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, според съжденията на въззивната инстанция, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е обстоятелството, че предявяването на бъдещия иск на [фирма] ,гр.София би спряло само предаването на сумата, определена за кредитора с оспорено вземане при разпределение на сумите, а тази сума е твърде незначителна спрямо общата претенция на дружеството – 8 410 068 лв., поради което при евентуалното му уважаване “ [фирма], [населено място] би следвало да представи ново валидно наддавателно предложение.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси, които са и са твърде общо формулирани нямат обуславящо за изхода на делото значение и доколкото отговорът им е в зависимост от конкретните факти и доказателствата, които решаващият съд преценява във всеки един случай поотделно, то в случая липсва поставен правен въпрос, отговарящ на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Отсъствието на основаната главната предпоставка за достъп до касационен контрол сама по себе си е достатъчна, за недопускане на касационната жалба до разглеждането и по същество, без да бъдат обсъждани допълнителните селективни основания.
Ответната по касационната жалба страна „А. К.” Е. в срока по чл.276, ал.1 ГПК е претендирал направените деловодни разноски за касационната инстанция, които при този изход на делото му се следват на осн. чл.78, ал.3 ГПРК, но само при ангажирани доказателства за реалното им извършване, каквито по делото отсъстват.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 383 от 26.11.2012 год., по ч.т.д.№ 324/2012 год.,.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: