О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 10.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 422/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „Т”ООД гр. С. против определение №2013/16.06.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1065/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила определение от 12.03.2009г. по гр.д. №1984/2002г. по описа на Варненски районен съд,20 състав,като е прекратено производството на делото поради недопустимост.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,а именно налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху имот от лице,което претендира,че е носител на вещно право на строеж върху този имот или това лице следва да предяви положителен установителен иск за правото си на строеж,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Излагат се аргументи от касатора-ищец,че след като отрича правото на собственост на ответницата върху УПИ * за имот 1946 от кв.13 по плана на гр. Б. с обща площ 1925,28 кв.м,тъй като върху част от част от този имот,със З. №45/17.02.1995г. на К. на Община Б. на ищцовото дружество е било отстъпено право на строеж върху общински имот,представляващ парцел **** в кв.13 по плана на града,с така заявената претенция последното брани учреденото му право на строеж.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното:
С решаващите си мотиви,съдът е посочил,че ищцовото дружество не навежда твърдения за титулярство на правото на собственост върху процесния имот,поради което не разполага с правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск,а относно твърдяното отстъпено право на строеж върху част от собственият имот на ответницата,съдът е приел,че ищецът има възможност да претендира установяване правото му на строеж в чужд имот.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК ищцовото дружество се позовава на решение №885/12.06.2002г. по гр.д. №95/2001г. по описа на ВКС,ІVго,според което от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Произнасянето на съда по посочения процесуален въпрос обаче в случая е неотносимо към постановеното в горепосоченото решение на ВКС,което се отнася до друга хипотеза,свързана с установяване претендирано право на собственост,при което предявяване на съответния установителен иск-положителен или отрицателен,е свързано с обема на търсената защита. Ето защо,не са налице условията,предвидени в горепосочената разпоредба на ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2013/16.06.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1065/2009г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: