О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 14.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5942 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 10256/ 24. 07. 2015 год. на търговско дружество [фирма] С. срещу въззивно Решение Nо 1189 от 05.06.2015 година по гр. В.д. Nо 711/2015 година на АС-София, в частта досежно уважения срещу търговското дружество ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е процесуално недопустимо, постановено въз основа на нередовна искова молба и липса на нужда и правен интерес от предприетата защита по чл. 108 ЗС на основание чл. 299 ГПК – т.е. при наличие на влязло в сила решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД с което е разрешен спора за собствеността на процесния обект -магазин 1 , респ. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба , приподписано от адв.В. Н. – АК М. искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК по процесуално правните въпроси: има ли процесуално задължение съдът да осъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него , и то съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост ? Има ли процесуално задължение съдът да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба ? Има ли процесуално задължение съдът да изложи точни, ясни и непротиворечиви мотиви към своето решение ? като за противоречива задължителна и незадължителна съдебна практика по тези въпроси са цитирани ПП ВС 1-53 , Решение No 57 от 02.03.2011 год. по гр.д. No 1416/2010 год. на ВКС- III г.о., Определение No 443 от 29.06.2011 го. по т.д No 1087/2010 год. на ВКС-ТК, Определение No 391 от 15.06.2011 год. по т.д.No 1040/2010 год. на ВКС-ТК, ПП ВС 7-65 , Решение No 24 от 28.01.2010 год.по гр.д. No 4744/2008 го. на ВКС-I г.о., Решение No 91 от 17.11.1971 година по гр.д.No 73/1971 год. на ВС-ОСГК, Решение No 60 от 23.04.2013 год. по гр.д.No 693/2012 година на ВКС-II г.о. , Решение от 25.10.2013 година по гр.д. No 1301/2013 година на ВКС- IV г.о. Решение No 1318 от 16.03.2009 година по гр.д. No 5641/2007 година на ВКС- II отд. Определение No 190 от 15.04.2010 година по т.д.No 1110/2009 година на ВКС-ТК и Решение No 172 от 28.10.2010 година по т.д.No 1110/2009 год. на ВКС -ТК
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Д. В. С. чрез адв.М.Б.-САК , с който се оспорват основанията за допускане на касационното обжалване ,както и основанията за отмяна на обжалваното.Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на заявения вещен иск , същата се явява процесуално допустима.
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция досежно уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС , предявен от Д. В. С. срещу търговските дружества [фирма] С.и [фирма] С. за признаване собствеността и предаване владението на следния недвижим имот- магазинно помещение No 2 , намиращо се на първи надземен етаж на сграда в [населено място] ,[жк]ул.Л.“ 21 и състоящо се от търговска зала и санитарен възел със застроена площ от 51.38 кв.м. , съгласно архитектурен проект от 1993 година .
За да уважи иска, въззивният съд е направил свои самостоятелни фактически и правни изводи , приемайки исковото производство за процесуално допустимо, при конкретизиран предмета на ревандикация съгласно допълнително уточнение на исковата молба в смисъл, че спорното магазинно помещение No 2 е част от изградения единствен магазин на този етаж No 11, чиято собственост не е призната като собственост на дружество [фирма] с уважения иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД заявен от това дружество срещу ищцата Д. С. и нейната майка, починала в хода на предходното дело.
Правоизключващото възражения на В. б. 1 Е. за придобиване собствеността на процесния обект на основание придобивна давност не е уважено поради недоказаност, след като не може да има присъединено владение доколкото „праводателят търговско дружество [фирма] С. е имало само качеството на държател на спорния обект , по силата на договора за строителство.
Поставените процесуално правни въпроси не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите на чл. 236 ал.1 и ал.2 ГПК е ясна, конкретно формулирана и не може да има спор относно вменените с нея задължени към решаващия състав от гл.т. на процесуално задължение да се осъдят всички относими и допустими доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост , на процесуално задължение да се разгледа и обсъди всяко възражения и въпрос, повдигнат във въззивната жалба , както и на процесуално задължение да се изложат точни, ясни и непротиворечиви мотиви към решение . Цитираната съдебна практика не дава някакво ново , по широко или по тясно тълкуване на правната норма извън императивно формулираната формула , което да не е съобразено с обжалваното решение. По естеството си поставените процесуално-правни въпроси изискват отговор дали е законът е приложен точно , но преценката на ВКС може да се извърши единствено на плоскостта на контрола за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, доколкото е налице основания за допускане на касационното обжалване при условията на някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
По направеното искане на защитата на ответника по касация за разноски. Искането за присъждане на разноски за касационното производство , макар и основателно предвид на приетата недопустимост на касационното обжалване в етапа на селекция по чл. 288 ГПК, не може да бъде уважено тъй като по делото не са представени писмени доказателства , удостоверяващи направени разходи за защита пред настоящата инстанция.
Ето защо, съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалба вх. Nо 10256/ 24. 07. 2015 год. на търговско дружество [фирма] С. срещу въззивно Решение Nо 1189 от 05.06.2015 година по гр. В.д. Nо 711/2015 година на АС-София, в частта досежно уважения срещу търговското дружество ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК за присъждане на разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :