О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1135/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 187 от 30.06.2011 г. по в.гр.д. № 238/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора е потвърдено решение № 264 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 4202/2010 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от Д. Н. И. и А. А. И. против В. Д. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на стая с площ 15 кв.м, намираща се на границата между жилищна сграда с идентификатор 68850.520.56.1.2 и жилищна сграда с идентификатор 68850.520.56.1.1 или източно от жилищната сграда, находяща се в дворно място с адрес [населено място], [улица], урегулирано в парцел ХVІІІ- 4752 в кв. 438 по плана на [населено място], целият парцел с площ 333 кв.м.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците Д. И. и А. И.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е преценил правилно събраните по делото доказателства, поради което е направил неправилни фактически изводи по спора.Сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по разрешения с него правен въпрос “следва ли да се кредитират и приобщят към доказателствата по делото доказани по косвен начин твърдения”. Считат, че този въпрос е от съществено значение за развитие на правото.
Ответникът по касация В. Д. К. чрез своя процесуален представител адв. Ц. Н. в писмен отговор изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
По делото е установено от фактическа страна, страна, че с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 62, т.ІІІ, нот. дело № 224/2000 г. Д. Илиева закупила от М. В. М. и Ж. М. М. 1/3 ид. част от дворно място, цялото с площ 330 кв.м, регулирано в парцел ХVІІІ- 4752 по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда /пристройка към старата къща/ от 52 кв.м. и гараж с площ 24 кв.м, намиращи се в северозападната част на парцела. Ответникът В. Д. е собственик по дарение на 2/3 ид. части от същото дворното място, заедно с цялата къща, построена в североизточната му част. Предмет на спора е стая с площ от около 15 кв.м., за която ищците са уточнили, че се намира на границата между тяхната жилищна сграда и тази на ответника.
От заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните, е установено, че закупената от ищците пристройка към старата къща е била изградена преди 1987 г. Измерена на място, нейната застроена площ е 60.45 кв.м. Старата къща е била построена през 1951 г. със застроена площ 64 кв.м. Процесната стая от около 15 кв.м. не е част от пристройката към старата къща и не се включва в нейната площ. С гласни доказателства е установено, че тя е била построена през 1960 г., намира се е между новата и старата къща и се е ползвала от майката на ответника. Новата къща / пристройката/ била построена от брата на ответника – Н. Д., който през 1999 г. заедно със съпругата си я продал на праводателя на ищците М. В. М..
При така установените факти по делото въззивния съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорната стая на основание сключения от тях през 2000 г. договор за покупко- продажба или на друго придобивно основание. Същите са придобили чрез правна сделка правото на собственост само върху построената от брата на ответника жилищна сграда, която не включва спорното помещение.
Правният въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е формулиран неясно, тъй като нито в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, нито в касационната жалба е посочено кои конкретно доказателства не са били обсъдени от въззивния съд заради това, че имат косвено значение за установяване на релавантни за спора факти, твърдяни от касаторите. Навеждат се общи доводи за необходимостта да се предотврати с разглеждане на делото от ВКС утвърждаващата се съдебна практика вследствие необсъждането на всички доказателства по делото да се постановяват решения в нарушение на материалния закон, без тези доводи да се свържат с конкретиката на настоящия правен спор, поради което те не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя решаващите изводи по спора. Поддържат се и оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото, които са относими към основанията по чл. 281, т.3 ГПК за касиране неправилни решения, но не се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 30.06.2011 г. по в.гр.д. № 238/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: