О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 14.08. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Й. ч. т. д. № 1406/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 3377 от 26.11.2015 г. по т. д. № 1274/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото въззивно решение № 1720 от 29.07.2015 г. в частта за разноските и [фирма] е осъдено да заплати на В. Т. В. направените във въззивното производство разноски в размер на 546.86 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 027.90 лв. и на К. К. Н. – К. разноски в размер на 182.33 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 630.55 лв.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Частният жалбоподател поддържа, че присъждането на разноски в полза на ищците не е съобразено с изхода на въззивното производство, приключило с потвърждаване на обжалваното от двете насрещни страни първоинстанционно решение. Излага доводи, че след като въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция както в обжалваната от ищците част, с която са отхвърлени частично исковете с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ, така и в обжалваната от него част за уважаване на исковете, никоя от страните няма право на разноски за въззивното производство и разноските следва да останат в тежест на всяка страна така, както са направени. Навежда оплакване, че доколкото в представените пред въззивната инстанция договори за правна защита и съдействие ищците не са разграничили каква част от договореното адвокатско възнаграждение е заплатена за защита по тяхната въззивна жалба и каква част – за защита срещу неговата жалба, не може да се направи извод, че те са извършили разноски по повод на предприетото от него обжалване и че има основание да бъде осъден да ги заплати.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата В. Т. В. и К. К. Н. – К., двете от [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 1274/2014 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по две въззивни жалби срещу решение от 21.12.2013 г. по т. д. № 210/2012 г. на Окръжен съд – Монтана : Въззивна жалба вх. № 161/33940 от 15.01.2014 г., подадена от ищците В. В. и К. Н. – К., с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ за заплащане на стойността на дела от имуществото на събирателното дружество, полагаща се на общия наследодател на ищците и бивш съдружник в дружеството К. В., за разликите съответно над присъдените с решението 120 737.17 лв. и 40 245.72 лв. до претендираните 156 000 лв. и 52 000 лв. /или за сумите 35 262.83 лв. и 11 754.28 лв./; Въззивна жалба вх. № 288-34101 от 27.01.2014 г. на [фирма], с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта за уважаване на посочените искове до размер на сумите 120 737.17 лв. и 40 245.72 лв., както и на съединените с тях частични искове, предявени за суми от по 100 лв., представляващи част от полагащия се на починалия съдружник дял от печалбата на дружество за 2009 г.
За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е съобразил решението си по съществото на спора, с което е потвърдил решението на първата инстанция за частично уважаване на предявените от ищците искове с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ. С мотив, че с оглед изхода на въззивното производство ищците имат право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, по отношение на която въззивната жалба на ответника е преценена като неоснователна, въззивният съд е приел, че следва да допълни решението си като осъди ответника да заплати на ищците претендираните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, отразени в списък по чл.80 ГПК. След като е направил извод, че извършването на разноските е доказано с приложените към делото преводни нареждания за държавна такса и договори за правна защита и съдействие, въззивният съд е осъдил събирателното дружество – ответник да заплати на ищците разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на уважената част от исковете.
Частната жалба на [фирма] срещу определението за разноските е частично основателна.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че [фирма] дължи на ищците В. В. и на К. Н. – К. разноски за държавна такса, съразмерно на уважената във въззивното производство част от исковете по чл.97, ал.2 ТЗ. Държавната такса е платена във връзка с подадената от ищците въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение и предвид извода на въззивния съд за неоснователност на тази жалба, обусловил потвърждаване на решението в обжалваната с нея част, ищците нямат право да претендират от ответника и последният не им дължи възстановяване на таксата, заплатена по повод на неоснователно предприетото въззивно обжалване. Поради неоснователността на жалбата държавната такса следва да остане в тежест на ищците, което налага отмяна на определението в частта, с която ответникът – частен жалбоподател е осъден да заплати на В. В. и на К. Н. – К. разноски за държавна такса в размер съответно на 546.86 лв. и 182.33 лв.
В частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумите 4 027.90 лв. и 1 630.55 лв. обжалваното определение е правилно. Частният жалбоподател не е направил оплаквания срещу извода на въззивния съд, че заплащането на възнаграждението е доказано с договорите за правна защита и съдействие, и тъй като настоящата инстанция няма правомощия да проверява служебно правилността на този извод, реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се приеме за доказано. С постановеното от въззивния съд решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ответника част, с която са уважени частично исковете на ищците по чл.97, ал.2 ТЗ. По аргумент от чл.78, ал.3 от ТЗ при този изход на спора за ответника възниква задължение да възмезди ищците за разноските, които са направили с цел ангажиране на адвокатска защита срещу подадената от него неоснователна въззивна жалба. Обстоятелството, че в представените пред въззивната инстанция договори за правна защита и съдействие не е отразено каква част от адвокатското възнаграждение е договорена за защита по въззивната жалба на ищците и каква част за защита срещу въззивната жалба на ответника, не е пречка за присъждане на поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се дължи съразмерно на уважената от първата инстанция и „потвърдена” от въззивната инстанция част от исковете. В зависимост от изхода на въззивното производство при уговорено в договорите за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер съответно на 5 200 лв. и 2 100 лв. ищцата В. В. има право да получи разноски за възнаграждение до размер на 4 027.90 лв., а ищцата К. Н. – К. – до размер на 1 630.55 лв. Като е достигнал до аналогичен извод, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено в частта за адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3377 от 26.11.2015 г. по т. д. № 1274/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото въззивно решение № 1720 от 29.07.2015 г. в частта за разноските и [фирма] е осъдено да заплати на В. Т. В. и на К. К. Н. – К. разноски за въззивното производство в размер на сумите 546.86 лв. и 182.33 лв., като ПОТВЪРЖДАВА определението в частта за осъждане на [фирма] да заплати на В. В. и на К. Н. – К. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумите 4 027.90 лв. и 1 630.55 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :