О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 15.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №33 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. В. П. и Е. С. П., чрез процесуалния си представител адв.П.Т., срещу решение от 23.10.2012г., постановено по в.гр.д.№343/2012г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.05.2012г. по гр.д.№ 1292/2011г. на Троянски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът А. О. И. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от А. В. П. и Е. С. П. срещу А. О. И. иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], поради липса на съгласие от страна на продавачите П..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №493 от 30.06.1999г. по гр.д.№273/1999г. на ВКС, ІІг.о., с което е прието, че цената, по която се продава вещта се включва в същественото съдържание на сделката. В обжалваното решение не е прието нещо различно относно цената като елемент на договора за покупко-продажба, поради което не е налице противоречиво разрешаване на този въпрос. Не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение с решение №367 от 30.05.2006г. по гр.д.№2965/2004г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че съдът е длъжен да даде правна квалификация и на възраженията, които ответникът противопоставя срещу иска е да обсъди тези възражения с оглед на всички доказателства по делото и изясняване на действителните отношения между страните. Такъв въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е от значение за конкретното дело, тъй като ответникът по исковете не е релевирал възражения. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с решение №1985 от 17.10.2005г. по гр.д.№1075/2005г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че съдът следва да установи правилно фактите, като ги прецени от гледището на закона, при което конкретно, точно и ясно посочи какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава фактическите си изводи. Въззивното решение е мотивирано, а доводите на касатора за неправилност на въззивното решение не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване – чл.288 ГПК, а в производство по разглеждане на касационната жалба, ако същото бъде допуснато – чл.290 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2012г., постановено по в.гр.д.№343/2012г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: