5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 16.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.05.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВЕСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4067 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Русенския окръжен съд № 144 от 12.07.2013 год., по възз.т.д.№ 133/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Русенския районен съд № 587 от 27.03.2013 год., по гр.д.№ 4251/2012 год., в частта, за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], [населено място], Р. област обективно съединени искове: по чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдените 96.28 лв. до пълния претендиран размер от 17 464.63 лв., представляваща стойност на незаплатена от ответника вода за периода 08. 10.2010 год. – 07.10.2011 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над присъденото обезщетение за забава от 36.99 лв. до пълния размер на исковата сума от 958.68 лв. за периода 03.11.2011 год. – до датата на исковата молба 04.06.2012 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените процесуални правила, свързани с преценката на събраните по делото доказателства- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу дадената от решаващия съд правна квалификация на предявения иск, като твърди, че наведените в исковата молба обстоятелства, като основание на същия, изключват, договорно неизпълнение от страна на ответника и сочат на заявена претенция за обезвреда, поради осъществен от последния деликт – незаконно присъединяване към изградените от ищец водоснабдителни и канализационни мрежи.
Позовавайки се отново и в изложението по чл.284, ал.31, т.1 ГПК на твърдяните в касационната жалба пороци в обжалвания съдебен акт касаторът обосновава приложното поле на касационния контрол с предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси: 1.„Незаконно ли е присъединяването и ползването на водоснабдителната мрежа не по нормативно установения ред и кога е налице такова незаконно присъединяване?” и 2. „При установяване наличие на незаконно присъединяване и ползване на водоснабдителните мрежи по какъв ред и за какъв период следва да се определи количеството доставена вода, което следва да се заплати?”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС са посочени постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения : № 131 от 04.05.2011 год., по гр.д.№ 223/2010 год. на ІV г.о. и № 72/ 28. 07.2011 год., по гр.д.№ 604/2010 год. на ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационно обжалване, позовавайки се на отсъствие на формулиран правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който се включва в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил решаващата правна вола на съда, се явява от значение за крайния изход на делото, но не и за правилността на изградените фактически изводи.
В случая първият от формулираните от касатора въпроси не отговаря на тези критерии, поради което не може да обоснове наличие на общата предпоставка за достъп до касация. Дали изводът на въззивния съд, че не е налице основание за ангажиране санкционната отговорност на ответника по чл.47 във вр. с чл.46 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите, независимо от безспорно изграденото в несъответствие с изискванията на глава ІV от ЗУТ и на чл.12 от Наредба № 4/ 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, отклонение за захранване с вода цистерна за охладителната система в леярски цех в имота му в [населено място], поради приложение на общото законово правило на чл.81, ал.1 ЗЗД е обоснован и изграден в съгласие с материалния закон, е въпрос относим към основанията за касационно обжалване, които не се отъждествяват с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и по основателността на които касационната инстанция е оправомощена да се произнесе едва при разглеждане касационната жалба по същество. Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че доколкото отговорът на втората част на същия този въпрос винаги е свързан с преценка на конкретните факти по отделното дело и ангажираните доказателства, то въобще не би могло да се счете, че в същата е обективиран правен, а не фактически въпрос.
Освен това, с обжалвания съдебен акт въззивният съд, позовавайки се на заключението на изслушаната СТЕ, не е отрекъл, че процесното изградено отклонение е незаконно, но въз основа на суверенна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетеля- служител в ТД [фирма] и но решение № Ж -116 от 23.04.2012 год. на ДКЕВР, които подробно е обсъдил, е приел наличие на основание за освобождаване длъжника от отговорност, поради отсъствие на виновно негово неизпълнение на договорното му задължение по чл.6, т.3 ОУ, поради което въпросът кога е налице такова незаконно присъединяване е и неотносим към изхода на делото. При отсъствие на общата предпоставка за достъп до касационен контрол съставът на касационната инстанция, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010 год. на ОСКТК на ВКС, не дължи произнасяне по основателността на въведения критерий за селекция.
Вторият поставен от жалбоподателя правен въпрос несъмнено е релевантен за крайния изход на делото, тъй като отричайки отговорността на ответник, поради отсъствие на виновно поведение относно изграждане на процесното отклонение въззивната инстанция е счела, че същият не подлежи на санкция по чл.47, във вр. с чл.46 ОУ, която е предвидена при цялостно незаконно присъединяване към В и К мрежите, при липса на договорна обвързаност между потребителя и доставчика на услуга. Затова е възприела и за неприложим, в отношенията между страните санкционния метода на изчисляване стойността на потребената вода, черпена от отклонението в обекта. Аргументите са, че след като ответникът, извън незаконността на това отклонение законно се е включил в съответните мрежи на ищцовото търговско дружество, т.е между страните съществува надлежно възникнала облигационна връзка, породена от сключен помежду им при условията на ОУ договор, липсата на писмена форма на който е преодолима по силата на чл.293, ал.3 ТЗ, то същият дължи плащане на консумираното и неотчетено количество вода, съобразно договорената цена, която е престирал в изпълнение на поетото задължение като потребител .
Недоказано, обаче, по отношение на този въпрос е твърдяното противоречие.
С цитираната от касатора задължителна за съдилищата практика на ВКС е разрешен въпрос за приложението на чл.45 ЗЗД в хипотезата на виновно извършено незаконно присъединяване към водоснабдителната мрежа, установено с акт за административно нарушение и за правното значение на изграждането и ползването на незаконно отклонение от В и К мрежа, когато въобще между потребителя и В и К оператора отсъства договорна обвързаност, какъвто касаторът не е поставил. Следователно изискуемият от т.1 на чл.280, ал.1 ГПК идентитет отсъства, а това само по себе си изключва да е налице и противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно приетото в т.2 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, че съдът се е произнесъл по предмета на спора, с който е бил сезиран, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, сочи, че отсъства и основание обжалваното въззивно решение да се приеме за вероятно недопустимо, в каквато насока са твърденията на касатора, макар и непрецизно заявени под формата на оплакване за дадена неправилна правна квалификация на разгледаната от Р. искова претенция.
Ответникът по делото не е претендирал деловодни разноски, поради което съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите- ал. от чл.78, ал.3, във р. с ал.1 ГПК
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 144 от 12.07.2013 год., по в.т.д.№ 133/2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.