О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№467
[населено място], 18.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6788 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1312 от 04.07.2014г. по гр.д. № 3076/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 1681 от 24.04.2013 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 9027/2012г. за отхвърляне на предявения от [фирма], представляван от Д. Т. Ф. против З.”Елит-97”- [населено място] иск за заплащане на 17 100лв., представляващи стойност на извършени подобрения в недвижим имот – югозападната част от УПИ ХХХІV по плана на стопанския двор на [населено място], състоящи се в изграждане на масивна тухлена ограда, бетонови бордюри, насип с хумус и насаждения в него, септична яма, бетонова площадка, метална плъзгаща врата и водомерна шахта с 2 бр. водомери.
Касационната жалба е подадена от [фирма] чрез пълномощника адв. А.. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът З.”Елит-97” не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за заплащане на подобрения, извършени в недвижим имот. Между страните е постановено влязло в сила решение по искове по чл. 108 и 109 ЗС, с което ищецът е осъден да предаде на ответника владението върху имота – югозападната част от поземлен имот № 69874.71.19 по кадастралната карта на [населено място], която част е с площ 640 кв.м., както и да премахне изградената масивна ограда с дължина 36м. С предявения иск ищецът претендира заплащане стойността на подобрения, направени от него в периода от закупуване на имота през 2004г. до 2007г., подробно описани в исковата молба в седем пера. Приетата техническа експертиза оценява подобренията на 17 100лв. Събрани са свидетелски показания за установяване извършването на подобренията. За да отхвърли иска съдът е установил, че ответникът по иска З.”Елит-97” е придобил собствеността върху имота с договор от 15.11.2007г. за покупко-продажба на държавна земя на основание чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ, както и че подобренията са направени в периода 2005-2007г. Поради това, исковата претенция следва да бъде насочена към собственика на имота към момента на извършване на подобренията – Държавата. По-нататък съдът е приел, че ответникът не е знаел за подобренията при сключване на договора за продажба, тъй като видно от приложената преписка и от заключението на вещото лице подобренията не са били предмет на оценителния протокол. Въз основа на тези съображения, позовавайки се на съдебна практика и препращайки към мотивите на първата инстанция, Пловдивски окръжен съд е отхвърлил иска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място касаторът поставя правния въпрос: кой е пасивно легитимиран да отговаря по претенция за подобрения в недвижим имот – собственикът на имота към момента на извършване на подобренията или настоящия собственик, придобил имота след извършване на подобренията. Счита, че съдебната практика е колеблива, което налага разрешаване на въпроса по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Представя Решение № 37 от 11.02.1988г. на ІV го. на ВС, според което добросъвестният владелец може да предяви иск за заплащане на подобренията не само срещу собственика на вещта, който е бил такъв по времето на извършване на подобренията, но и срещу недобросъвестния приобретател, който е знаел за извършването на подобренията. Представено е и Решение № 682 от 30.09.1986г. на І г.о. на ВС, което сочи, че право на задържане може да се признае и срещу приобретателя на имота когато той е знаел, че подобренията са извършени не от неговия праводател, а от трето лице. Липсва противоречие на тези два акта с обжалвания, тъй като съдът е приел, че ответникът З.”Елит-97” при придобиване на имота не е знаел за извършване на подобренията от ищеца.
Освен това, по въпроса за легитимирания ответник по претенция за подобрения е създадена задължителна практика по чл. 290 ГПК, на която обжалвания акт съответства – Решение № 283 от 30.06.2010г. по гр.д. № 1173/2009г. на ІІг.о. В него се приема, че моментът на извършване на подобренията е релевантен за определяне на легитимирания да отговаря за тях собственик – задължението за обезщетяването им е в лицето на бившия собственик, който е прехвърлил имота, заедно с направените в него подобрения. Наличието на такава практика препятства допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Следващите два въпроса, поставени от касатора, са: 1/ дали има качеството на добросъвестен подобрител лицето, което извършва подобрения в имот, закупен от несобственик и 2/ дали извършените от ищеца подобрения са такива, увеличаващи стойността на имота, с оглед на това дали теренът представлява земеделска земя – площадка за събиране на зърно или представлява производствена площадка. Сочените въпроси не са разрешени от съда в обжалвания акт, като касаторът сам признава това в изложението си – стр.4, т.3. Вторият въпрос има отношение към мотивите на първата инстанция, която изтъква и друг мотив за отхвърляне на иска, а именно че част от претендираните от ищеца строително-монтажни работи нямат характер на подобрение. Тези съображения обаче не са развити от въззивния състав при постановяване на обжалвания акт, поради което липсва общото основание за достъп до касационен контрол – правният въпрос да е разрешен в обжалвания акт и да е обусловил крайния изход на спора.
В обобщение, следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1312 от 04.07.2014г. по гр.д. № 3076/2013г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представляван от Д. Т. Ф. от [населено място], Пловдивска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: