О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 19.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6390 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
В. Н. Т., З. Н. С., С. Н. З., И. Й. Л., Й. М. К., З. С. З., Д. С. Й., В. И. Д., Я. В. В., В. С. Д., В. С. Д., Ц. Н. Т., М. Й. С., Х. Д. Д. и Б. Г. И., всички чрез пълномощника им адв. Пл. М., обжалват в срок въззивното решение от 15.04.2013 год. по гр. д. № 927/2012 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 15.06.2012 год., поправено с друго от 27.09.2012 год., и двете постановени по гр. д. № 55/2010 год. на Ихтиманския районен съд и е оставена без разглеждане въззивната им жалба в частта, касаеща искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт, вписан под № 111/2006 год. на СВп-гр. И. и е прекратено производството по делото в тази му част, поради липса на предмет.
Първоинстанционният съд с постановените решения е отхвърлил предявените от касаторите обективно и субективно съединени искове за предаване на владението на части от недвижим имот, представляващ нива, подробно описан, попадащи в няколко урегулирани поземлени имоти по действащия план на [населено място], за премахване на намиращи се в него сгради, предявени срещу няколко групи ответници, и оставил без разглеждане исковете за установяване на нищожност на договорите за покупко-продажба, респ. постановление за възлагане, легитимиращи ответниците за собственици на съответните части от имота.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел, че ищците не се легитимират като собственици на имота на основание възстановяването му по ЗСПЗЗ с оглед наличието на пречки за това, а относно исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД не е налице правен интерес от предявяването им.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
В касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване наличие на противоречива съдебна практика, и доколкото представената такава представлява задължителна – решения по чл. 290 ГПК и ТР № 6 по т. д. № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, то основанието следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпреки дадените от въззивния съд указания за посочване на правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК /разпореждане от 24.06.2013 год./, касаторите не са посочили такива, произнасянето по които да са решени в противоречие с представената практика на ВКС. Изложени са единствено съображения за допуснати процесуални нарушение при обсъждане на заключенията на приетите експертизи, кредитирането им въпреки липсата на писмени доказателства, дори в противоречие на събрани такива относно статута на имота, несъобразяването на съда с решението по гр. д. № 246/96 год. за признаване правото на възстановяване на спорния имот. Тези оплаквания не могат да обосноват формулиране на правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като касаят правилността на обжалваното решение и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Както е разяснено в ТР № 1 по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този правен въпрос следва да се посочи от касатора, като общо основание за допускане на касационния контрол на въззивното решение, като определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, като касационният контрол не може да се допусне без да се сочи такъв въпрос, нито може да се изведе от изложените в случая съображения на касаторите, представляващи оплаквания за неправилност на решението. Не е налице и възможност касационният съд да упражни правомощието си да конкретизира и уточни такъв правен въпрос, с оглед служебното му задължение да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните. Поради това и при непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото за касационния съд е невъзможно да прецени и обсъжда поддържания от касаторите довод за противоречие с представената практика на ВКС, тъй като последното предполага именно проявлението на общото основание за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разясненията в цитираното тълкувателно дело, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая противоречието с представената практика на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване на решението не може да бъде допуснато на основание поддържаното от касаторите основание.
С оглед този изход касаторите следва да заплатят претендираните от ответниците Г. и П. С. в представения отговор чрез пълномощника им адв. В. П. разноски за настоящето производство, представляващи платеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие в размер на сумата 1 500 лв.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 188 от 15.04.2013 год. по гр. д. № 927/2012 год. на Софийски окръжен съд по подадената от В. Н. Т., З. Н. С., С. Н. З., И. Й. Л., Й. М. К., З. С. З., Д. С. Й., В. И. Д., Я. В. В., В. С. Д., В. С. Д., Ц. Н. Т., М. Й. С., Х. Д. Д. и Б. Г. И., всички чрез пълномощника им адв. Пл. М. касационна жалба против него.
ОСЪЖДА В. Н. Т., З. Н. С., С. Н. З., И. Й. Л., Й. М. К., З. С. З., Д. С. Й., В. И. Д., Я. В. В., В. С. Д., В. С. Д., Ц. Н. Т., М. Й. С., Х. Д. Д. и Б. Г. И., със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплатят на Г. В. С. и П. А. С. направените в настоящето производство разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: