7
определение по гр.д.№ 1956 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№467
София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т. Гроздева гр.д.№ 1956 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. И. А. срещу решение № 4 от 23.01.2019 г. по в.гр.д.№ 589 от 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав в частта му , с която е потвърдено решение № 1653 от 15.12.2016 г. по гр.д.№ 164 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от О. И. А. срещу А. А. Ч. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК за установяване, че О. И. А. е собственик над 130 000/254 254 ид.ч. до 254 254/254 254 ид.ч от:
1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД-16-851 от 13.07.2012 г. на Началника на С.- П., съставляващ жилище /апартамент № …../ със застроена площ отг 169,91 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет. ….;
2. 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД-16-851 от 13.07.2012 г. на Началника на С.- П., съставляващ гараж № 1, находящ се в [населено място], [улица], сграда пет, ведно с право на реално ползване на паркомясто № 3 с прилежащия към него склад № ….. с площ от 2,80 кв.м. и на паркомясто № ….. с прилежащия към него склад № ….. с площ от 2,40 кв.м. и 1/2 ид.ч. от 6,916 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и
3. 17,974 % ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор …. .
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационното обжалване по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касатора практика на ВКС /определение № 309 от 27.04.2009 г. по гр.д.№ 169 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 95 от 12.04.2018 г. по гр.д.№ 3025 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 544 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1053 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр.д.№ 477 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:
1. Пълно ли следва да бъде доказването при симулация по сделка, надхвърляща стойност от 5 000 лв., когато доказването се извършва само въз основа на гласни доказателства и няма обратно писмо или начало на писмени доказателства ?
2. Процесуално допустимо ли е само с гласни доказателства, без наличието на обратно писмо или начало на писмени доказателства, да се доказва симулативност на продажната цена по писмен договор за попукпо-продажба, надхвърляща сумата от 5 000 лв. ?
3. Може ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиването на имущество по време на брака да се счита за оборена само въз основа на свидетелските показания на роднините на единия съпруг за даряване на парични средства ?
Освен това, касаторът счита, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационо обжаване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 10.05.2019 г. ответницата А. А. Ч. оспорват жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд да не се допуска и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от О. И. А. срещу А. А. Ч. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК за установяване, че О. И. А. е собственик на над 130 000/254 254 ид.ч. до 254254/254 254 ид.ч. от спорните имоти, придобити по време на брака на двамата, въззивният съд е приел, че имотите са придобити за сумата 254 254 лв. /левова равностойност на 130 000 евро/, а не за посочената в нотариалния акт за продажба сума- 130 000 лв. Счел е, че тъй като нотариалният акт в частта му за волеизявленията на страните по сделката има характера на частен документ и спорът по чл.23 СК се развива между бившите съпрузи, само единият от които в случая е участвал в сделката като приобретател, установяването на обстоятелството каква е действителната продажна цена на имота, не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства и подлежи на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Приел е за достоверни показанията на свидетелите В. К. /брокер/, Р. Ч. /майка на ответницата/ и И. М. /дядо на ответницата/, според които действително договорената и платена цена на имота била 130 000 евро /или 254 254 лв./. Тъй като ищецът е твърдял, че при покупката на имотите като лични средства е вложил само 130 000 лв. и е доказал това свое твърдение /доказано било ,че 105 000 лв. са били преведени от разплащателната му сметка, а капарото от 25 000 лв. е внесено в брой, като тази сума е негово притежание от преди сключването на брака с А. Ч./, то останалата идеална част от придобитите по време на брака имоти на осснование чл.21, ал.1 СК е била съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното:
1. По първия поставен въпрос /пълно ли следва да бъде доказването при симулация по сделка, надхвърляща стойност от 5 000 лв., когато доказването се извършва само въз основа на гласни доказателства и няма обратно писмо или начало на писмени доказателства/ няма посочена практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, на която обжалваното решение да противоречи. Посоченото определение № 309 от 27.04.2009 г. по гр.д.№ 169 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК- по допускане на касационното обжалване. Тъй като с определение по чл.288 ГПК ВКС не се произнася по принципен правен въпрос, а само преценява дали са налице условията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК на конкретно съдебно решение, то това определение по чл.288 ГПК не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която би могла да е основание за допускане на касационното обжалване на решението по друго дело. Такава практика би могло да бъде постановеното след допускането на касационното обжалване решение на ВКС по чл.290 ГПК, но не и самото определение по чл.288 ГПК за допускане на касационното обжалване.
2. По втория поставен правен въпрос /Процесуално допустимо ли е само с гласни доказателства, без наличието на обратно писмо или начало на писмени доказателства, да се доказва симулативност на продажната цена по писмен договор за попукпо-продажба, надхвърляща сумата от 5000 лв. ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В решение № 95 от 12.04.2018 г. по гр.д.№ 3025 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. съдът се е произнесъл по въпроса налице ли е правен интерес за съпруг, неучастващ в сделка за дарение на един имот, да атакува същата с твърдение за относителна симулация и увреждане на правната му сфера. В отговор на този въпрос ВКС е приел, че такъв съпруг има правен интерес да предяви иск за установяване симулативността на сделка, която го уврежда като трето неучастващо в нея лице. Няма противоречие на това решение с обжалваното решение. Напротив, напълно в съответствие с решението на ВКС в него е прието, макар и не изрично, че бившата съпруга на О. А.- А. Ч. има правен интерес от установяване симулативността на продажната цена, посочена в договор за покупко-продажба, по който Ч. не е била страна.
В мотивите на това решение на ВКС /както и в решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 356 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о./ е посочено, че ако страна по възмезден договор е само един от съпрузите, другият следва положението му- материалноправно и процесуално, включително и при доказване на симулацията. Изключение от това е налице, когато сделката е насочена срещу неучастващия в нея съпруг като намалява имуществото му. Тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказване на симулацията. Обжалваното решение не противоречи и на тази част от мотивите на решението на ВКС, тъй като в конкретния случай твърдящият симулативността на продажната цена съпруг А. Ч. не е страна по договора за покупко-продажба от 10.10.2012 г. /като купувач по тази сделка е вписан само съпругът О. А./ и посочването в този договор на симулативна цена на закупените имоти на практика е насочено към намаляване на имуществото на А. Ч.- доколкото вписаната в договора за продажба продажна цена отговаря по размер на платените от О. А. лични средства, за които е налице трансформация на лично имущество, и ако се приеме за действителна, би изключила напълно съпружеската имуществена общност върху имотите- предмет на договора за продажба. Поради това напълно в съответствие с практиката на ВКС е прието, че А. Ч. има качеството на трето лице и може да доказва симулацията с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.
В другото посочено от касатора решение № 544 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1053 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че при наличието на начало на писмено доказателство, отразяващо волеизявлението на една от страните по сделката относно нейния симулативен характер, свидетелските показания са допустими. В тежест на страната, която твърди привидността, е при условията на пълно и главно доказване да установи действителната воля на страните по сделката. Няма противоречие между това решение и обжалваното решение, доколкото двете решения касаят различни случаи: Видно от решението на ВКС, касае се за случай на продажба на имот от две лица, които към момента на продажбата на имота все още не са били в брак, но едното от тях е написало и подписало писмена декларация, че не е получило пари по сделката. При тази фактическа обстановка ВКС е приел, че на основание чл.165, ал.2 ГПК купувачът по сделката може да доказва със свидетелски показания симулативността на сделката по отношение на продавача, издал писмената декларация, но не и по отношение на другия продавач /по-късно съпруг на първия продавач/, който не е издал обратно писмо или начало на писмено доказателство. Настоящият случай е напълно различен- възражението за симулативността на посочената в нотариалния акт продажна цена е направено от съпруг, който не е бил страна по сделката /страна по сделката е бил само другият съпруг/ и симулацията е целяла намаляване имуществото на неучаствалия в сделката съпруг, поради което неучаствалият в сделката съпруг има качеството на трето лице по тази сделка и за него не важи ограничението в доказателствените средства, предвидено в чл.165, ал.2 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, включително и посоченото от самия касатор и обсъдено по-горе решение решение № 95 от 12.04.2018 г. по гр.д.№ 3025 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Обжалваното решение е в съответствие и с другата константна практика на ВКС по въпроса дали в производството по предявен иск по чл.23 СК са допустими свидетелски показания за доказване на действителната продажна цена на имот, придобит от двамата съпрузи по време на брака им, например решение № 86 от 04.07.2018 г. по гр.д.№ 2862 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1314 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.
3. Третият поставен въпрос /Може ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиването на имущество по време на брака да се счита за оборена само въз основа на свидетелските показания на роднините на единия съпруг за даряване на парични средства ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него въззивният съд не е приел, че презумпцията за съвместен принос в придобиването на процесните имоти е оборена само въз основа на свидетелските показания на роднините на ответницата за даряване на парични средства. Приел е обратното: че за частта над 130 000/254 254 ид.ч. презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиването на спорните имоти въобще не е оборена, а за частта до 130 000/254 254 ид.ч.- че е лична собственост на касатора въз основа на събраните по делото не само гласни, но и писмени доказателства.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд: няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и СК, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в техните действащи редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящето производство и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът О. А. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата А. Ч. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 5400 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 от 23.01.2019 г. по в.гр.д.№ 589 от 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав.
ОСЪЖДА О. И. А. със съдебен адрес: [населено място], ул.“ ….. …..“ № …., ет. …., ап. …., чрез адв.П. Т. да заплати на А. А. Ч. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 5 400 лв. /пет хиляди ио четиристотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.