О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 22.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 484 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. Т. от гр. В. чрез процесуалния й представител адв. Е срещу определение № 345 от 30.09.2008г. по ч. т. дело № 386/2008г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е оставено в сила разпореждане от 09.05.2008г. по т. дело № 745/2007г. на Варненски окръжен съд. С разпореждането на първоинстанционния съд е върната въззивната жалба на Н. С. Т. срещу решение № 177 от 07.04.2008г. по т. дело № 745/2007г. на Варнески окръжен съд, Търговско отделение.
Частният жалбоподател релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК – определението на Апелативен съд Варна е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и е налице противоречива практика, като се цитира определение от 31.05.1999г. по ч. гр. д. № 173/1999г. на СГС, ІІ-А гражданско отделение. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Апелативен съд Варна е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да остави в сила разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, Варненски апелативен съд е приел, че въззивната жалба е просрочена. Според решаващия съдебен състав срокът за въззивно обжалване е започнал да тече от деня на връчване на решението на страната Н/14.04.2008г./ и към деня на подаване на въззивната жалба е изтекъл. Изложени са съображения за неоснователност на доводите на частния жалбоподател, че срокът за обжалване се брои от деня на получаване на съобщението от съдебния адресат. Апелативен съд Варна е приел, че ползването на съдебен адрес, както и връчването на друго лице са факултативни способи, които се прилагат, когато връчването не може да се извърши на страната.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Частният жалбоподател не сочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона. От данните по делото е видно, че същественият процесуалноправен въпрос се отнася до връчването на съобщението: от кой момент започва да тече срокът за обжалване – от получаване на решението лично от страната или от получаване на съобщението за решението на посочения съдебен адрес.
Същественият за спора процесуален въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС и следователно не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съобразявайки се с практиката на ВКС, въззивната инстанция правилно е приела за начало на срока за обжалване на решението датата на връчването му лично на частния жалбоподател – ответник по предявения иск и за неоснователен довода на частния жалбоподател, че срокът за обжалване се брои от деня на получаване на съобщението от съдебния адресат. Връчването на съобщението е само един от начините за узнаване на факта, че решението е изготвено. Снабдяването на страната с препис от решението позволява задълбочено запознаване с мотивите и диспозитива на съда.знаването на съдържанието на решението лично от страната дава много по-пълна информация за съдебния акт, отколкото получаването на съобщението за факта, че решението е изготвено. Поради изложените съображения правилно съдът е приел, че началният момент, от който е започнал да тече преклузивният срок за въззивно обжалване е денят на връчване на решението лично на страната -.04.2008г. След като съдържанието на решението е станало известно на страната по-рано от връчване на съобщението за неговото изготвяне, срокът следва да тече от датата на узнаването. В този смисъл е и константната практика на тричленни и петчленни състави на ВКС.
Посочването на съдебен адрес по чл. 42, ал. 1 от ГПК /отм./ не изключва приложението на чл. 46, ал. 1 от ГПК /отм./, съгласно която разпоредба призовката се връчва срещу подпис лично на призоваваното лице или на пълномощник по делото. По-ранното уведомяване лично на страната за решението преди връчване на съобщението на съдебния адресат не води до нередовност на връченото уведомление, в случая получаването на препис от решението лично от частния жалбоподател – ответник по иска. Връчването на посочен съдебен адрес е факултативен способ, който не изключва правото и възможността призовки и съобщения да се връчват лично на страната. Ако страната бъде уведомена лично по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК /отм./ преди връчването на съобщението на съдебния адресат или получи лично препис от решението, срокът за обжалване на съдебния акт започва да тече от личното уведомяване на страната, респективно от получаване на преписа на решението.
Критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалвания съдебен акт, е решаван противоречиво от съдилищата. Основанието за допускане на касационно обжалване по посочената разпоредба визира влезли в сила съдебни актове /решения или определения/ по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС, но не и противоречието между процесното въззивно определение по конкретното дело и друго въззивно определение по друго дело. Поради изложените съображения цитираното от частния жалбоподател определение от 31.05.1999г. по ч. гр. д. № 173/1999г. на СГС, ІІ-А гражданско отделение не обуславя наличието на критерия по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 345 от 30.09.2008г. по ч. т. дело № 386/2008г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.