ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 467
София, 26.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 3689 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст.Д. като процесуален представител на Л. Е. Б. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 29.ІV.2015г. по в.гр.д. № 2760/2013г.
Ответникът по касационната жалба К. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез гл.инспектор-юриск Ю. В. – В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
К. страна П. на РБ не е подала отговор по чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 29.ІV.2015г. САС по въззивни жалби на Е. М. Б. и Л. Е. Б. е потвърдил решението на Пернишкия окръжен съд от 28.ІІІ.2013г. по гр.д. № 108/2011г. в уважителните му части по предявените от К. искове по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, в т.ч. за отнемане в полза на държавата от Л. Б. на основание чл.8 във вр. с чл.4 ал.1 от с.з. на УПИ по плана на [населено място], представляващ дворно място с площ 568 кв.м, придобит чрез покупко-продажба, предмет на нот.акт № **/23.V.200*г., и на УПИ в [населено място], представляващ дворно място с площ 1240 кв.м, придобит чрез покупко-продажба, предмет на нот.акт № ***/23.V.200*г.
Въззивният съд е приел за установено, че: Е. Б. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.211 пр.1 и 2 във вр. с чл.210 ал.1 т.2 и с чл.209 ал.1 НК, включено в чл.3 ЗОПДИППД /отм./ – на 24.VІ.2008г. в [населено място] с цел да набави за себе си и за другиго /И. И. и М. Е. Б./ имотна облага той възбудил и поддържал до 25.VІ.2008г. заблуждение у Е. Т., В. С. и Р. П. и с това причинил имотна вреда в размер на 48610лв. на [фирма] П., като измамата е извършена от повече от две лица /Е. Б., И. К. и М. Б./, сговорили се предварително за това, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай; през проверявания период /01.ІІ.1986г. – 01.ІІ.2011г./ Б. е реализирал доходи в размер на 2804.57 М. и е направил разходи в размер на 4084.57 М.; през същия период Б. е придобил имущество на значителна стойност, за придобиването на което не са установени законни източници; отнемането на имущество се предпоставя от наличието на факти, въз основа на които да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицето, така, както е конкретизирана с влязлата в сила присъда, тъй като присъдата не е само основание за започване на производството по ЗОПДИППД /отм./, тя установява и че лицето извършва такава престъпна дейност, като обстоятелствата дали имуществото е придобито в резултат на такава дейност, както и незаконността на средствата за придобиването му, се преценяват именно с оглед на посоченото в присъдата престъпление; за да може придобитото да има пряка/косвена връзка с установената с присъдата престъпна дейност, тя трябва да е от естество, позволяващо реализирането на имуществена облага; в случая осъществяваната от Е. Б. престъпна дейност позволява реализирането на приходи, които да послужат за придобиване на имущество; при това няма изискване придобиването да е в периода на извършване на престъплението или след това, достатъчно е с оглед данните по делото то да може да бъде свързано с доходи от такава дейност, която е установена с присъдата, независимо от момента на придобиването, това е така, тъй като с присъдата се установява само извършването на престъпна дейност чрез конкретно действие от същата, но не и периода, през който е извършвана; установено е по делото, че през проверявания период е налице имущество на значителна стойност, за придобиването на което от Е. Б. не са установени законни източници; с оглед на това са налице предвидените в чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ предпоставки за отнемане на имуществото, включително и от дъщерята на Е. Б. на посочените по-горе два УПИ: тези имоти са придобити от Б. през 2004г. чрез покупко-продажба и на 23.V.2008г. той ги е прехвърлил на дъщеря си Л. Б., при което е приложима презумпцията по чл.8 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, за оборването на която, което е било в тежест на ответницата, не са представени доказателства, и тъй като престъпната дейност не се свързва само със самото престъпление и момента на извършването му, обстоятелството, че прехвърлянията на имотите са осъществени преди момента на извършването на престъплението, не е достатъчно да се приеме, че презумпцията е оборена.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол
Не са основание за допускане на касационно обжалване поставените от касаторката в изложението й по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси: при положение, че знанието относно бъдещи събития е несъществуващ факт, придава ли чл.8 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ значението на фикция на знанието на приобретателя по ал.1 относно бъдещо извършване на някакво престъпление от праводателя; може ли да се приеме за нормативно регламентирана и отговаряща на нормотворческите правила фикцията за знание на бъдещи факти хипотезата на чл.8 ал.2 от посочения закон и ако да, коя е тази особена значима цел на правното регулиране, която е мотивирала законодателя създаването на законова фикция /да приеме нещо, за което знае, че не е така/; допустимо ли е доказателствено оборване на фикция; ако се приеме, че законодателят не е вложил значението на фикция в текста на чл.8 ал.2, следва ли по отношение на приобретател, придобил имущество преди извършването на престъпление от праводателя му, да се предполага знание относно това обстоятелство, след като такова знание е очевидно несъществуващ факт, и следва ли да се изисква от него доказване на този несъществуващ факт; с какви доказателствени средства може да се докаже незнанието на факти и обстоятелства към момент, когато те още не са възникнали. Тези въпроси не отговарят на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд не се е произнасял по тях и те не са обусловили решаващите му изводи по спора.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и въпросът приложима ли е презумпцията по чл.8 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ по отношение на лицата по ал.1 в случай, когато имуществото е прехвърлено преди извършването на конкретната престъпна дейност. Тъй като въпросът е обвързан с конкретното санкционирано с присъдата престъпление, той не е от значение за изхода на делото с оглед приетото от въззивния съд, че престъпната дейност не се свързва само със самото престъпление и момента на извършването му по влязлата в сила присъда, че присъдата установява само извършването на такава престъпна дейност чрез конкретно действие от същата, но не и периода, през който тя е извършвана, че преценката дали имуществото е придобито в резултат на такава дейност, се прави именно с оглед на санкционираното престъпление, независимо от момента на придобиването, и че затова прехвърлянето на имотите преди конкретното действие от /такава/ престъпната дейност не е достатъчно за оборване на презумпцията по чл.8 ал.2 ЗОПДИППД /отм./. Произнасяне по въпрос, обусловил този сам по себе си решаващ извод, касаторката не сочи като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд няма правомощие да го вземе предвид служебно, тъй като така би нарушил диспозитивното начало в гражданския процес, както и правото на защита на насрещната страна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, ГК, 2-ри състав, № 871 от 29.ІV.2015г. по гр.д № 2760/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: