4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
[населено място] ,27.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети май , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1112 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 334 / 12.07.2012 год. на Софийски окръжен съд , гражданско отделение по т.д.№ 401 / 2012 год. , в частта с която и след отмяна на решение № 39 / 29.02.2012 год. по гр.д.№ 259 / 2011 год. на К. районен съд , е признато за установено по отношение на [фирма], че [фирма] има вземане спрямо същото , в размер на 18 500 лева – възнаграждение по договор за консултантска услуга от 04.02.2009 год. , ведно със законната лихва върху сумата , считано от 28.02.2011 год. до окончателното й заплащане . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с формални доводи по всички основания на чл.281 т.3 ГПК, но на практика посочени такива за необоснованост на фактическите констатации , въз основа представените по делото доказателства : относно факта на изпълнението на задължението на ищеца по сключения договор за изготвяне на бизнес –план , с който ответникът е кандидатствал за субсидиране по програма С. , оспорвайки представения по делото бизнес план , като неудостоверяващ авторството на ищцовото дружество и в евентуалност – относно извода за липса на недостатъци в причинна връзка с лошото изпълнение на ищеца , изключващи годността за използване на бизнес-плана по предназначение . Твърди и постановяване на въззивното решение в противоречие с чл.265 ал.2 ЗЗД , предвид неприето от въззивния съд за доказано разваляне на договора от страна на възложителя , поради негодността на изпълнената работа .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като намира , че не е обоснована никоя от хипотезите за допускане на касационното обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК . Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните два въпроса, поставени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : 1 / Дължи ли възложителят заплащане на възнаграждение за приета без възражение за недостатъци в изпълнението работа , ако към момента на приемането е в субективна невъзможност да прецени съответствието на изпълненото с възложеното и несъответствието е констатирано по-късно , въз основа на преценката на трето лице ,за нуждите по сключване на договор с което е възложена работата ? / въпросът е уточнен в съответствие с правомощието на настоящата инстанция , съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 20-09 год. на ОСГТК на ВКС / . 2 / Дължи ли възложителят възнаграждение и в какъв размер, ако след констатиране на недостатъците, същите са отстранени чрез възлагане работата на трето лице, а не на изпълнителя ? . В п.1 и п.3 от изложението, макар практически обособени като самостоятелни спрямо въпросите по п.2, касаторът не е формулирал правен въпрос, нито такъв е ясно и безспорно , а и допустимо изводим , с оглед цитираната казуална съдебна практика и направеният анализ на неправилността на въззивното решение , в съответните му части . Не са ангажирани доказателства или изложени обстоятелства в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да уважи предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , въззивният съд е приел , че доказателствата по делото, а и процесуалната позиция на ответника потвърждават изпълнението на ищеца на възложената му работа , по изготвяне на бизнес – план , за целите на предприетото от ответника кандидатстване за субсидия / безвъзмездна финансова помощ / по програма С. , за което същият е сключил договор с ДФ „ З. „ . Въззивният съд се е позовал на чл.264 ал.3 вр. с ал.2 ЗЗД , предвид прието от ответника – възложител изпълнение без възражения и без противопоставяне на последващо открити недостатъци в изпълнението изобщо , а не само в преклузивните срокове по чл. 264 ЗЗД . Изпълнението съдът е счел за прието с оглед извършено от ответника последващо внасяне на изработения от ищеца бизнес-план в ДФ „ З. „ . Счел е за недоказано по делото възражението на ответника за недостатъци в плана , в причинна връзка с неточно изпълнение на ищеца , като наложилите се , по указания на ДФ „ З. „ , корекции в плана са били предпоставени от промени в приложимата Наредба № 29 / 11.08.2008 год. на М. / чл.8 относно разходната част на проектите ,за чието финансиране се кандидатства /. Предвид частичното по характер неизпълнение, дори да би било установено в причинна връзка с неточно / лошо / изпълнение на ищеца и при доказаното отстраняване на недостатъците в бизнес-плана , съдът е счел за неустановено наличието на такива съществени недостатъци, които да са довели до разваляне на договора на основание чл. 265 ал.2 ЗЗД в цялост , с възлагане изцяло работата на друг изпълнител . Изготвянето на адекватен за нуждите на производството по получаване на безвъзмездна финансова помощ бизнес-план от трето лице , съдът е счел подлежащо на доказване с писмени доказателства, като не е кредитирал на това основание събраните гласни доказателства , но по начало е ирелевирал този факт за изхода на спора, с оглед неизвършеното от ответника уведомяване на ищеца за последващо откритите недостатъци .
Видно от решаващите мотиви на въззивното решение, въззивният съд е счел, че с приемането на работата и непротивопоставянето на възражение за открити недостатъци , не само към момента на приемането й , а и последващо ,т.е. и след указването им от ДФ „ З. „ / макар изключвайки указанията да са относими към недостатъци в причинна връзка с лошо изпълнение на ищцовото дружество / , при условията и в сроковете съгласно чл. 264 ЗЗД , възложителят е изгубил правото да претендира отговорност за недостатъци на изпълнението , вкл. на основание чл. 265 ал.2 вр. чл.264 ЗЗД . Следователно всеки от така поставените два въпроса не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал. 1 ГПК – не се включва в предмета на спора и не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд . Същият не е отрекъл, с оглед характеристиката на твърдения недостатък, възможността за предявяването му и след откриването , а се е позовал на непредявяването му въобще на изпълнителя, в съответствие с разпоредбите на чл.264 – 265 ЗЗД , респ. на изгубено от възложителя право да претендира отговорността на изпълнителя за същите . В този смисъл , въпросът относно субективната възможност на възложителя да прецени точността на изпълнението към момента на приемането , макар и интересен , е напълно неотносим . Предвид непредявено на изпълнителя неточно изпълнение , пред въззивният съд не е стоял и същият не е отговорил и на въпроса за дължимостта и размера на обезщетението, при отстраняване на констатираните недостатъци от трето лице , съгласно допустима хипотеза на чл.265 ал.1 ЗЗД, неприложима при разваляне на договора на основание чл.265 ал.2 ЗЗД твърдяно от ответника. С оглед последното, очевидни са непоследователността и противоречието в защитните тези на страната , относно основанието на отговорността на ищеца като изпълнител . Необосноваването на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване изключва необходимостта , а и възможността за произнасяне по допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, като формалното позоваване на разпоредбата е поначало напълно недостатъчно .
За прецизност следва да се съобрази , макар да не са посочени във връзка с друг ясно изводим от изложението въпрос, но доколкото са приложени към същото , че решенията – казуална съдебна практика на ВКС , цитирани от касатора , са постановени в напълно различни от настоящата хипотези : изпълнение на различно от възложеното, макар и без недостатъци и правото на възложителя да откаже приемането му , на основание чл. 65 ал.1 ЗЗД / решение от 21.06.2005 год. по гр.д.№ 607 / 2004 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. / и относно активната легитимация на кредитор в производство по чл. 625 ТЗ , за откриване производство по несъстоятелност на длъжник, на основание неоснователно обогатяване, предвид развален поради неизпълнение комисионен договор / реш. № 374 от 15.06.2007 год. по т.д.№ 697 / 2006 год. на ВКС , ТК / , очевидно приложено с оглед довода за развалянето на договора , който обаче не е релевиран от ответника в преклузивните срокове по чл. 131 и чл. 146 ал.3 пр. 2 ГПК .
С оглед преждеизложеното , касационното обжалване не следва да бъде допуснато, но ответната страна не установява заплатената сума от 1207 лева да е договорена като дължимо възнаграждение за процесуално представителство по настоящия спор , вкл. пред касационна инстанция .
С оглед преждепосоченото, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 334 / 12.07.2012 год. на Софийски окръжен съд , гражданско отделение по т.д.№ 401/ 2012 година.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :