6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София,27.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1107/2019г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 15.11.2018г. по гр.д.№487/2018г. на АС Варна.
Жалбоподателят – С. И. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и в противоречие с актове на Съда на ЕС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил С. И. да заплати на К. Х. сумата, представляваща разликата над 5 034,60 евро до 12 509, 07 евро /сумата от 7 474, 47 евро с левова равностойност 14 618, 80лв./, представляваща 1/2 от вноски за погасяване на главница и лихви, премия за застраховка живот и разноски по договор за жилищен кредит №210 от 24.10.2006 г. и анекс №1 към него от 10.06.201Зг., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за придобиване апартамент № G-3-3, на етап „груб строеж“, находящ се в жилищна сграда в [населено място],[жк], блок № , ет…, с административен адрес: [улица], за периода от 05.08.2008г. до 05.09.2017г., на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД, както и сумата, представляваща разликата над 1 268, 41лв. до 3 151, 51лв., представляваща съответни разноски, сторени от ищеца, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата и уточняващата молба към нея от 27.08.2018г. се твърди, че решението в обжалваната му част е непра -вилно поради на нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата съображения.
Установено е по делото, че между страните е сключен брак на 09.05.1992г. и прекратен с развод с решение, влязло в сила на 18.07.2008г./ . Установява се от представения по делото договор за жилищен кредит №210/24.10.2006г., сключен със ”Сосиете Женерал Експресбанк”АД, че същите са солидарни длъжници, поели задължението да върнат в срок от 288 месеца предоставения им от банката кредит по силата на цитирания договор в размер на 33 800 евро, ведно с всички дължими по него лихви, такси и комисионни. Предвидено е, че кредитът ще се погасява с месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Последният е изменен с анекс №1 от 10.06.2013г., сключен между банката и двамата солидарни длъжници, с изготвен нов погасителен план от 10.06.2013г. Представен е и последващ погасителен план от 05.11.2016г., по който кредитът е изплащан до края на процесния период.
От заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд ССЕ от 24.04. 2018г. и ССЕ от 31.05.2018г.., кредитирани от въззивния съд като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, се установява, че през процесния период 05.08.2008г.-05.09.2017г. са погасени задължения по кредита /главница, лихви, такси, разноски/ в общ размер от 26 962, 13 евро, от които 25 018, 13 евро са постъпили от К. К./преводи от други негови сметки и лични вноски на каса/ и 1 944 евро са постъпили от С. И.– сумата от 1 944 евро е сбор от преведени от нейна сметка в „Сосиете Женерал Експрес- банк”АД с номер BG75 T. на всяка от следните дати: 28.08. 2008г.; 29.09.2008г.; 28.10.2008г.; 28.11.2008г.; 29.12.2008г.; 28.01.2009г., 04.03. 2009г., 30.03.2009г. суми в размер от по 243 евро. По делото не е установено други суми, извън посочените от ССЕ, не сe установяват да са били превеждани или внасяни на каса от жалбоподателката през процесния период и същите да са послужили за плащане на дълга по кредита.
От заключенията на съдебно счетоводните експертизи съдът е приел за установено, че по сметката, обслужваща кредита, е постъпила на 14.05.2010г. сумата от 7 462, 38 евро, получена от банковата сметка на С. И. в „ОББ”АД, от която тя е превела 14 618,80лв, но тази сума не е отнесена за погасяване на вноски по кредита, на същата дата-14.05.2010г. с тази сума и с лични средства на К. К. е открит срочен депозит от 7 700 евро, който е изплатен на 22.06.2010г., както следва: 1 104 евро са преведени по друга сметка на К. К. в същата банка и 6 600 евро са изтеглени в брой от лицето. Посочил е, че и от прието по делото писмо от банката е видно, че постъпилата на 14.05.2010г. сума по сметката с наредител С. И. не е използвана за погасяване на кредита. Предвид така установеното от събраните по делото доказателства съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката-ответница по иска, че като солидарен длъжник е платила на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк”АД в изпълнение на задължението по договора за кредит сумата от 14 618, 80лв., преведена от сметката й на 13.05.2010г. , тъй като с тази сума не е било извършвано погашение на дълга- нито на забавени вноски, каквито не е имало към 14.05.2010г. видно от ССЕ, нито е извършвано предсрочно погасяване, съгласно същите ССЕ.
По изложените съображения съдът е счел, че сумата от 14 618,80лв., преведена на 14.05.2010г. по разплащателната сметка на ищеца, от която е обслужван кредитът, не съставлява сума заплатена от въззивницата като солидарен длъжник на банката кредитор за погашение на дълга, предвид което и предявеният иск в частта му, с която тя е осъдена да заплати равностойността на тази сума в евро се явява основателен, доколкото съставлява част от заплатената от въззиваемия на банката кредитор сума по договора за кредит – общо 25 018, 13 евро, от която С. С. му дължи ? като солидарен длъжник на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД.За да уважи искът съдът е взел предвид и факта, че в отговора на исковата молба жалбоподателката е направила признание, че дължи на ищеца сума от 8000лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли солидарния длъжник да претендира от съдилъжниците си суми по чл.127, ал.2 ЗЗД без преди това да е платил солидарното задължение на кредитора, възниква ли регресно право по чл.127, ал.2 ЗЗД за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски, за определен период от време, чийто общ размер не недхвърля припадащата му се част от солидарното задължение,възникнало в резултат на договора за заем, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички аргументи и възражения и да прецени всички доказателства, може ли да се осъществи пълно доказване на факт само при косвени доказателства, които не са несъмнено установени и достоверни и които не доказват без съмнение главния факт и следи ли служебно съда служебна за фактически или правни обстоятелства, обуславящи неравноправна клауза в потребителски кредит. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.127, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че по въпросите може ли солидарния длъжник да претендира от съдлъжниците си суми по чл.127, ал.2 ЗЗД без преди това да е платил солидарното задължение на кредитора, възниква ли регресно право по чл.127, ал.2 ЗЗД за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски, за определен период от време, чийто общ размер не недхвърля припадащата му се част от солидарното задължение,възникнало в резултат на договора за заем, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички аргументи и възражения и да прецени всички доказателства, може ли да се осъществи пълно доказване на факт само при косвени доказателства, които не са несъмнено установени и достоверни и които не доказват без съмнение главния факт не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. На същите във въззивното решение е дадено разрешение в съответствие с практиката на ВКС, В същата, изразена и в решения от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о., от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о. И от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1212/2017 г., I т. о. се приема, че установената в чл.127 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима и в отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно, като същото важи и за съпрузите, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. Приема се, че в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия, като в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Приема се, че ако оспорващият длъжник не докаже неизвършването на заявените разходи или извършването на други разходи, следва да се приеме, че сумата е разходвана, както е заявено – в равна полза на двамата.
В практиката на ВКС е дадено разрешение, че съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването.
По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в ТД №1/2013г. ОСГТК на ВКС и решения от 29.01.2018г. по гр.д.№44/2017г., І т.о. на ВКС, решение от 03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС и други. Съгласно тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Прието е, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 5 236 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.В съответствие с тази практика въззивният съд при анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод за основателност на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по въпроса следи ли служебно съда служебна за фактически или правни обстоятелства, обуславящи неравноправна клауза в потребителски кредит не е налице общо основание по слисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същият не е разрешаван от съда и не е обусловил решаващите му изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.127 ЗЗД, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивнотото решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.11.2018г. по гр.д.№487/2018г. на АС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: